Времеви период до 1970 година, важен за появата на спринцовките за инжекции

От 1853г. до 1970г.

Основните времеви периоди, важни за появата на спринцовките за инжекциите могат да бъдат разделени на четири основни етапа. Техниката и развитието на технологиите за производство на спринцовки и игли, целящи намаляването на болката и стимулирането на терапевтичната ефективност на фармацевтичните продукти непрекъснато се стреми да се усъвършенства.

Жизненият цикъл на инжекционните устройства продължава развитието си повече от 150 години, подобрявайки своите силни страни непрекъснато чрез въвеждането на постоянни иновации и подобрения, които повишават полезността на тези устройства и постигат траен растеж в производствения процес.

Това от своя страна прави този вид медицински консумативи изключително евтини.
Първият период, който е от 1850-та до 1940-та е свързан с изобретяването и усъвършенстването на всички стъклени спринцовки. Вторият период започва от 1953 до 1961 година. Важните години през него са:

От средата на 19 век до средата на 20 век

През 1853 година

Интравенозното инжектиране и инфузионните вливания започнали още през 1670 година. Въпреки това д-р Шарл Габриел Праваз от Франция и д-р Александър Ууд от Шотландия са първите разработили спринцовката с игла, която можела успешно да проникне под кожата. това станало възможно след откриването на кухата игла от ирландския лекар Франсис Ринд през 1844 година.

През 1853 година

Първата подкожна игла имала кух заострен връх, направена от стомана с бутало, изработено от твърд каучук. От този момент развитието на производството на игли се съсредоточило върху подобряването на устройството и дизайна на кухия метален връх на канюлата и в провеждането на научни изследванията върху търсенето на по-подходящи материали за изработването на иглите.

През 1897 година

Максуел Бектън и Диксън и Феърай Дикинсън основават компанията "Dickinson and Company". Компанията продава първата си спирнцовка, която била стъклена. Присъединителният й конус, наречен луер се е изработвал изцяло от стъкло и се внасял от Франция. Продажбата на компанията била на стойност от 2.50 $.

През 1898 година

За 40 долара компанията придобива половината от правата за патента върху стъклените спринцовки от  "H. Wulfing Luer" от Париж.

През 1906 година

Компанията включва своя производствен процес и в щата Ню Джърси. Построява се нова фабрика в Ийст Ръдърфорд в САЩ, която е специално проектирана за производството на подкожни игли и спринцовки, както и на термометри.

През 1924 година

Подобренията в луера на спринцовката  включват специална част, на която могат да се поставят пръстите, като по този начин се осигурява по-здрав захват и правенето на инжекция става възможно с една ръка, а  по този начин се избягва евентуално пречупване или изваждане на финото устройство.

Производителите от "ВD" използват първите спринцовки, пригодени специално за инжектиране на инсулин. Тази стъпка бележи началото комплексната грижа на компанията, свързана с инжекционната терапия с инсулин.

По-новите спринцовки, направени от безалкално стъкло, носещи името "Pyrex" също били подобрени през този времеви период. Те устоявали на ерозиите, причинени от действието на многократните стерилизации и лекарствата.

През 1925 година

"BD" въвеждат на пазара спринцовката "Yale Luer-Lok", проектирана и патентована от Феърлайх Дикинсън. Тя предоставя прост и сигурен метод за поставяне и премахване на иглата от спринцовката, правейки опасността от приплъзване или пречупване на иглата по време на употреба малка. В съвремието свързващите луера конектори на спринцовките са намерили широко приложение при разнообразен набор от други медицински консумативи.  

През 1932 година

Популярност натрупва автоматичният инжектор "Busher", който може автоматично да постави иглата под правилния ъгъл и дълбочина. По това време повече от две трети от всички инжекции, правени в САЩ се поставяли на хора с диабет. "Busher" прави възможно самоинжектирането да е по-малко болезнено, а това помага на немалко пациенти да преодолеят страха си от игли.

През 1940 година

По време на Втората световна война е изобретена специална патронна спринцовка "Syrette", която позволява на ранените войници сами да си инжектират доза морфин, преди пристигането на лекари. "BD" представят спринцовки с частично сменяеми еднократни части, пригодени за инжектиране на новооткрития антибиотик, наречен пеницилин. Всяка доза от него е опакована в стерилна стъклена ампула, която може да се свързва с държача на спринцовката. Самата ампула служе като своеобразна спринцовка, която след употреба се изхвърля.

Нововъведения през втората част на 20 век

През 1947 година

Тогава е патентована и представена първата спринцовка за взимане на кръв на "BD", наречена "Vacutainer". Тя драматично подобрява качеството на манипулацията за вземане на кръв, защото чрез нея кръвта се събира директно, стерилно и бързо в специалните епруветки. Тази практика се превъръща в стандарт за при процедурите по вземане на кръв.

През 1949 година

По искане на американските военни "BD" създават втора производствена фабрика в Кълъмбъс, щата Небраска. Военните считат, че заводът в Ню Джърси е застрашен и уязвим от инвазията на Източното крайбрежие. Поради тази причина те окуражават "BD" да затвърдят и повишат производството в новопостроената фабрика на медицински консумативи, защото националната сигурност е преценено, че е под заплаха.

През 1950 година

Като водещ производител на спринцовки и игли за подкожно инжектиране "BD" предлагат обширна производствена линия, предлагаща уникални елементи. Компанията пуска на пазара пълен набор от 0,25 до 200 милилитрови спринцовки. "Harvard Apparatus Company" разположена в Кеймбридж, щата Масачузец прави поръчка за изработването на специални 200 милилитрови спринцовки, които са направени със специални стъклени сглобки за напълване на пипети.

През 1950 година "BD" проектира спринцовката "Dynafit", направена от специално стъкло, обещаващо по-дълъг живот и по-ниска цена на продукта. Това се дължало на факта, че при новите спринцовки имало по-малък риск от ерозия и пречупване.

През 1961 година

След почти десет години на развитие и тестване "BD" пуска своята спринцовка на име "Plastipak". Този нов продукт е за еднократна употреба и включва нов дизайн на опаковката, запазващ стерилитета чрез горещо спояване в запечатаната опаковка.

За да се създаде възможност за увеличаване на производството на пластмасови спринцовки за еднократна употреба в голям обем се открива нова производствена база в Ханаан, Кънектикът, която е посветена изцяло на производството на тези продукти. Днес, заводът там сам произвежда 30 милиона спринцовки за еднократна употреба всяка седмица.

През 1962 година

Компанията натрупава значителен капитал, който изисквал от нея да преустрои производството на медицински консумативи за многократна употреба и да се разрасне и съсредоточи в производство на еднократни консумативи. Ръководството й преценило, че тя не може повече да остане частна, семейна компания. Алтернативата е да се слее с по-голяма компания, или да направи публично предлагане на обикновени акции.

Компанията взема решение да стане обществена, за да финансира масовото производство на медицинските изделия за еднократна употреба, превръщайки се в първия в историята производител на спринцовки и игли, отличаващ се с добро качество и надеждност на своите продукти.

Този ангажимент от страна на "BD" води до значително намаляване на предаваните по кръвен път инфекции в болниците, които били причинявани от свързаните с неправилната повторна стерилизация на консумативите за многократна употреба. Продуктовите каталози на "BD" използват специалната търговска марка "Discardit", за да се идентифицират членовете от нарастващото семейство на медицинските консумативи на "BD" за еднократна употреба. В рамките на много кратък период от време консумативите за еднократна употреба се използват, внедряват и съумяват да заменят една трета от всички инжекционни процедури в САЩ.

В знак на признание към своите лоялни клиенти компанията открива начин за предпазване на лекарите, ползващи консумативите за инжектиране. Внедрява се серия от решения за безопасност. Те включват мелници за унищожаване на употребявани спринцовки и устройството, наречено "BD Destruclip".

"BD" скоро след това разработва своите кашони за съхранение, за да бъде удвоена защитата при обезвреждане и унищожаване консумативите. Появяват се способи за рязане, събиране и унищожаване на спринцовките.

Компанията също  доставя фурни за унищожаване, които ще топят употребяваните спринцовки и игли в твърда маса. По същия начин хората с диабет, които си инжектират инсулин у дома също се защитават. Въвежда се устройството "BD Safe-Clip" за изхвърляне използваните инсулинови игли за спринцовки.

През 1969 година

Внедряват се първите "автономни" инсулинови спринцовки с трайно прикрепени игли. Това намалява "мъртвите пространства". Дизайнът на практика елиминира загубата на медикамент, а иглата по време на инжектиране може точно да смеси два вида инсулин в една спринцовка.

През 1970 година

Продължавайки своята традиция за предоставяне на обучение, целяща да се осигурят по-добри медицински практики, "BD" стартира своята мащабна обучителна програма, подобряваща начините и техниката на инжектиране. В програмата са включени протоколи, касаещи инжекционната техника, правилното унищожаване и обезвреждане на инжекционните устройства, както и избягването на нараняванията с медицински игли.

Статията е част от историята на:

• История на спринцовките