Програмата на нацистите за ликвидиране на шизофренията

Нацистката програма за ликвидиране на болните от тежки психиатрични разстройства и шизофрения протича на няколко етапа, като в крайна сметка, според различни историци, са избити между 200 000 и 300 000 души със споменатите здравословни проблеми, живеещи на територията на Германия, Австрия и Полша. Тези действия са повлияни от популярни за това време теории.

Някои медици от Германия и други страни считат, че шизофренията и други тежки психиатрични проблеми основно се предават генитично, от поколение на поколение. В Германия тази теза се поддържа от Ернс Рюдин и Франц Калман. Първият е директор на генеалогично-демографския отдел в Мюнхенския институт за психиатрични изследвания, а работата му се подкрепя от фондацията на Рокфелер. Той счита, че шизофренията се предизвиква от рецесивен ген, поради което "хората, които са психично болни, нямат право да имат деца" – твърди той. Неговите възгледи за причината на заболяването споделя и Калман, който е психиатър в Берлин и по-късно емигрира и работи в САЩ.

Идеите за "хигиена на расата"

През 30-те години на ХХ век теориите за евгениката и "хигиена на расата" добиват голяма популярност, най-много в САЩ и Великобритания. Първият закон за задължителна стерилизация на психично болни е приет в Индиана през 1907 година, като до 1928-а тази практика е възприета в общо 20 щата. Първият конгрес по евгеника се провежда също в Щатите през 1932 г. Такива програми за стерилизация има и в Швеция, Дания и други държави.

Рютин е един от водещите инициатори, които допринасят за приемането на "закона за предотвратяването на потомството с наследствени дефекти" през 1933 г., шест месеца след като Хитлер е взел властта в Германия. В програмата за стерилизация първо са включени изписаните от психиатричните клиники. В закона са включени и други "непълноценни лица, освен шизофреници и страдащи от маниакално-депресивни разстройства. Сред тях са хора с малформации, епилепсия, хорея на Хънтингтън, с наследствена слепота, глухота...

Медиците, които приемат и застъпват споменатата мярка, обосновават теориите си така – щом при животните чрез селекцията се постигат най-добрите качества за дадена порода, то при най-висшите същества такива мерки са още по-оправдани, за да се прекъсне унаследяването или разпространението на качества, които биха навредили на съществуването на човешкия вид.

Хитлер харесва теорията на психиатрите, които изчисляват, че разходите за лечението и поддържането на лечебните заведения за "непълноценните граждани" струва около 150 милиона райхсмарки годишно. Те добавят към доводите си и факта, че след края на Първата световна война се наблюдава рязко увеличение на психичните болести.

Всъщност статистиката в Германия не се различава съществено от тази във Великобритания, Франция и други страни. Травмите от продължителните военни действия, трудното възстановяване на икономиките също допринасят за този ръст. В Германия до началото на Втората световна война се подготвят още по-екстремни действия срещу "ненужното население". Без да се приеме закон, по указание на Хитлер, е решено психично болните да бъдат умъртвени, като се използва евфемизма евтаназия.

Старт на програмата за изтребление и съпротивата срещу нея

Идеята за убийствата на психично болни възниква още през 20-те години на ХХ век. Адвокатът Карл Биндинг и психиатърът Алфред Хоче задават въпрос: "Струва ли си да се поддържа живота на човек, изгубил всякаква стойност за него, както и за обществото?". Хитлер решава, че убийствата ще спестят много ресурси за поддържането на болници, медици и болничен персонал. Той смята, че най-лесно такава акция може да се извърши при военна обстановка. Създадена е комисия, която трябва да реши съдбата на болните. Програмата за изтреблението им е наречена Акция Т4 (Aktion T-4) – на името на адреса, където заседава комисията – "Тиргартенщрасе" №4. Без да има приет закон за този нехуманен акт, акцията започва след нахлуването в Полша. Първоначално се предвижда да бъдат евтаназирани около 70 000 психично болни пациенти.

С изпълнението на програмата се заемат лекари от СС, но и психиатрите са длъжни да съдействат за "здравното прочистване". Мнозина от тях отказват, заради което са репресирани като противници на режима. За умъртвяването се използва обгазяване с въглероден двуокис или инжектиране на големи дози морфин, фенобарбитал или скополамин. Определеният лимит умъртвявания е достигнат през лятото на 1941 година. В антихуманната акция не са пожалени и децата.

Освен медиците, на "нацистката програма за психично прочистване" се противопоставя и католическата църква и на други християнски деноминации. Евангелистки пастори и католически епископи се обявяват против незаконните действия. Някои от тях се обръщат директно към канцлера, като това е най-силната и продължителна опозиция към тоталитарната държава. Програмата е официално прекратена, но изпълнението й продължава. На близките на убитите се съобщават измислени причини за настъпването на смъртта. До края на войната са умъртвени около 300 000 психично болни.

Генитичната обремененост не е основна за отключване на шизофренията

Преките участници в акцията, или поне по-голямата част от тях, са заловени от окупационните власти и са изправени пред съда. Те получават различни присъди, някои са екзекутирани, други остават в затвора за кратки срокове.

След края на Втората световна война учени установяват, че причина за шизофренията са десетки, а може би и стотици гени, които имат милиони вариации, за да отключат заболяването, но това не е достатъчно. Има много хора с такива гени, но никога не развиват болестта. Същевременно са установени много пациенти на психиатричните болници, които са шизофреници, а нямат никаква фамилна обремененост. От това учените правят извода, че определящи за появата на този здравословен проблем много други фактори.

Броят на страдащите от това заболяване остава относително постоянен (около 0,7 на сто от населението), независимо от промените в обществените условия. В този смисъл, програмата за "психиатрична чистота" не би постигнала никакъв положителен ефект. Тя е едно от големите престъпления на нацизма, за което няма оправдания.