Въвеждане на съвременното наименование на шизофренията в началото на 20-ти век и първи стъпки в разбирането на заболяването

От 1908г.

Сигурно ще ви е любопитно да научите, че терминът "шизофрения" бил въведен за пръв път чак в началото на 20-ти век и по-точно  - през 1908г., от швейцарския психиатър Паул Ойген Блойлер.

Названието произлиза от гръцки език, при съчетаването на думите за "раздвоение" и "ум". В контраст с широко разпространеното схващане, че заболяването се характеризира със специфично раздвоение на личността, Блойлер е употребил въпросния термин, най-вече за да опише разединението на психичните функции.

Ето какво коментирал в един от най-популярните си научни трудове "Dementia Praecox" швейцарецът, по повод на наблюдаваното от него ментално нарушение: "Когато се установи заболяването, личността загубва своята цялост. Понякога мислите на болния са частично разработени и фрагменти от тях се опитват да се подредят в някаква логична взаимовръзка, за да конструират нова идея. Концепциите обаче са лишени от пълнота, а най-важните им компоненти липсват. Впрочем, в повечето случаи тези мисли се ограничават до отделни, откъслечни понятия… Все пак, когато идеите и концепциите не са твърде сложни, при пациентите се наблюдава асоциативно мислене. За разлика от асоциативното мислене при нормалните хора обаче, тук асоциациите са неправилни, странни и напълно непредвидими… Вместо мисълта да бъде продължена, изведнъж се появява ново хрумване, което нито пациентът, нито наблюдателят може да свърже по какъвто и да е начин с предходните мисли. .. При по-тежките случаи емоционалните прояви изглеждат напълно липсващи“.

В "разследването" на шизофренията, Ойген взел под внимание и по-ранните наблюдения на колегата си Емил Крепелин за това, че състоянието се отличавало с прогресивно влошаване и, че засягало хората в началото на жизнения им път. За разлика от Крепелин обаче, Блойлер смятал, че психичният проблем се състои от няколко различни цялости и бил убеден, че болестта се дължи на многообразие от причини. В този ред на мисли, швейцарецът разграничил общо четири клинични особености, наблюдаващи се при болните от шизофрения:

-    Склонност към неподчинение и непреклонност
-    Загуба на асоциативното мислене
-    Двойствено отношение
-    Аутизъм

По време на лекция през 1926г. Блойлер в детайли акцентирал върху всяка една от тези характеристики като важна част в разбирането на коварното нарушение. "Във всички форми на шизофренията, независимо колко леки са те, открихме специфично увреждане в мисловния процес, отличаващо се със загуба на асоциативното мислене… Много други проблеми, свързани с логиката и създаването на концепции за нещата, биха могли да се възприемат като следствие от гореспомената загуба. Като например: недостигът на съзнание за това кое е правилно и кое не, неточностите в изразяването, обединяването на няколко понятия в едно и т.н. По отношение на афектите, емоционалният отговор на тези пациенти е непостоянен, те обикновено са абсолютно отсъстващи в хода на дадени събития, независимо от това, което се случва в техния или извън техния свят."

Медикът споменава още няколко важни симптоми, между които налудничавост, халюцинации, кататония, негативизъм и ступор. Изброените, според лекаря, трябва да се смятат за второстепенни и зависят много от индивидуалните намерения, мотиви, психично състояние и условията на заобикалящия свят, в които се намират пациентите. Тези симптоми, както твърдял Блойлер, можели да са налични и при други състояния и ,че, въпреки тяхната второстепенна природа, формирали основата на създадената по-рано от Емил Крепелин класификационна система на психичните нарушения.

Ето така шизофренията попаднала в "светлините на прожекторите" на сцената на медицината от началото на новия век. Въпрос на време било срещу нея да започнат да се търсят ефективни решения.

Статията е част от историята на:

• История на шизофренията