Поява и възход на таблетките за отслабване през 19 век: от поглъщането на яйца на тении до опасните добавки, част 1

От 1880г.

Нека не се заблуждаваме. В миналото като еталон за добро здраве, красота, привлекателност и просперитет са считани дамите, които са с по-пухкави тела. Рубенсовите фигури на жените, изобразявани от именития бароков художник, са считани за символ на красота, изобилие и съвършенство. Постепенно промените в културата, начина на мислене и влиянието на технологичния напредък, променят човешките възприятия по въпроса кой тип женско тяло се приема за красиво и привлекателно. Това пък, неизбежно, довежда до разработването на новаторски хранителни диети, мании по отслабването и всевъзможните начини за редуциране на количеството и качеството на приеманите хранителни вещества.

Когато медикаментите за отслабване триумфират за пръв в историята на фармацията, тези новаторски лекарства започват да бъдат считани за бързата алтернатива на диетите, физическите упражнения и здравословния начин на живот. Нещо повече, постепенно таблетките за отслабване започват да олицетворяват идеята за светлото човешко бъдеще. Те са обещание за социален  просперитет, където фразите "нашият приятели атомите" или "по-добър живот чрез методите на химията" са на голяма почит.

И все пак, историята на медицината свидетелства, че в много случаи лекарствата за отслабване нанасят на човечеството много повече вреди, отколкото ползи. За целта нека проследим основните етапи, довели до създаването на тези медикаменти.

Ранните диетични програми за отслабване

Една от най-интересните и противоречиви диетични програми е разработена в началото на 19 век от презвитерианския пастор Силвестър Греъм. Диетата на Греъм включва приема на повече плодове, зеленчуци и храни с високо съдържание на фибри, като същевременно с това хората трябва да избягват консумацията на подправки и месо. В основата на диетата на пастора е заложена собствената му рецепта за приготвяне на "Хляба на Греъм" (познат у нас като Грахам). По-късно продуктът се изменя и започва да се продава като „Бисквитите на Греъм”. Въпреки всичко, първоначалната идея на хранителния режим на пастора не е толкова да се елиминират излишните килограми, а да понижи апетита и да предотврати нечистите плътски помисли.  

Друга ранна диета от 19-ти век включва правилата, призоваващи хората ефективно да сдъвкват приетата храна. Творбата на Хорас Флетчър, озаглавена "The Great Masticator", е най-известният „застъпник” на диетите, които изискват добро сдъвкване на храните. Максимата на Флетчър е, че хапките трябва да се дъвчат минимум по 32 пъти, преди да се погълнат, се радва на популярност. С подобен плам медикът д-р Дон Кинг заявява, че: "Природата строго ще накаже онези, които не дъвчат добре".

Предвестниците на хапчета за отслабване

Смущаващи градски легенди твърдят, че „предшествениците” на таблетките за отслабване от края на 19-и и началото на 20-и век съдържат тении или яйцата им. Един конкретен  рекламен плакат от този период изобразява жена, която замечтано гледа към „планина” от апетитна храна. Текстът гласи: "Мазнините: врагът, който съкращава живота ви, е сразен! Как? С медицинските ни тении. Лесно преглъщане."
В рекламата има дори и успокояващ текст, които отбелязва, че тениите са "гарантирано безобидни" и нямат "лоши ефекти".

Легендата за „диетата” с тении се връща към общественото внимание и през 50-те години на миналия век, когато пресата обвинява оперната певица Мария Калас, че умишлено поглъща от паразитните червеи, за да отслабне. В действителност, Калас вероятно се заразява с опасите паразити, но в резултат на привързаността й към консумацията на сурово месо и черен дроб. Въпреки неверните новини по адрес на Калас, има хора, които умишлено се заразяват с тения, за да не пълнеят. В популярния си сериал "Американски легенди" Лаура Хиленбранд също отбелязва, че някои жокеи поддържат теглото си с паразитните червеи.

Според статия на „Ню Йорк Таймс” от 25 май 1999 г. друг популярен предшественик на таблетките за отслабване е химичното съединение динитрофенол. То се разпространява през 30-те години на 20 век. Твърди се, че химикалът осуетява трансформацията на приетите хранителни вещества в мазнини. Приблизително 100 000 американци в този период приемат динитрофенола. Едва по-късно става ясно, че съединението всъщност е отровно и води до прогресивното ослепяване на хората, които го приемат. При по-тежките случаи опасното вещество може дори да отнеме живота на пациентите, които го вземат.

Поява на първите таблетки за отслабване

През 50-те години на 20-ти век се наблюдава осезаем следвоенен подем. Науката и медицината правят сигурни стъпки напред през цялото десетилетие, което води и до първата успешна бъбречна трансплантация през 1954 г., както и до разработването и развитието на полиомиелитната ваксина през 1955 г. През това десетилетие лекарите предписват и първите хапчета за отслабване на своите пациенти.

Ако трябва да говорим с факти и години, медицинската история свидетелства, че през Втората световна война медиците предписват и амфетамини, прилагани широко, за да се поддържат войниците бодри и нащрек. Именно тогава лекарите констатират и един от нежеланите ефекти от употребата на амфетамините сред пациентите си – те започват да губят трайно апетита си. Приемът на опасното наркотично вещество води до пристрастяване и загуба на тегло. По тази причина лекарите спират да го предписват на войниците.  

През 40-те години на 20 век пък фармацевтичната компания „Carlay Company” от Чикаго създава бонбони за потискане на апетита, наречени „Ayds” („Ейдс”), които ще станат най-популярни около 30 години по-късно. Рекламирани по телевизията, бонбоните "Айдс" имат добри продажби през 70-те и началото на 80-те години. Те се продават на малки квадратни дражета с вкус на шоколад, шоколад и мента, мляко, карамел и фъстъчено масло. За съжаление зле подбраното име на продукта повлиява за спад в продажбите му.

Другият фактор за финансовите загуби на компанията са медиите, насочили вниманието си към епидемията от СПИН. Ще се запитате къде е връзката между двете събития – много просто, на английски език името на бонбоните и абревиатурата на синдрома на придобитата имунна недостатъчност се произнасят еднакво: Ейдс. Макар двете съществителни да се изписват различно смъртоносното заболяване едва ли прави добра реклама на дражетата. Макар че бонбоните Ейдс са на пазара до края на 80-те, бъдещето им е предрешено, макар че популярни техни реклами все още могат да бъдат открити онлайн.

Възход на таблетките за отслабване

Популярността на хапчетата за отслабване и фармацевтичната индустрия, занимаваща се с производството им, започва бързо да се разраства като пожар през последните четири десетилетия на 20 век, тъй като хората стават по-осведомени и търсещи идеалната фигура. Фитнес лудостта пък разцъфтява през 70-те и се разраства през 80-те години на 20 век.

Именно този фактор в определена степен е „виновен” за голямото разнообразие от хапчета за отслабване и добавките, които постепенно наводняват пазара.

Чарлз Атлас и Джак Лалейн пък проправят път за развитието на уредите, следящи за количеството калории, които изгаряме при тренировки, на стационарните велоергометри, на програмите „Jazzercise” (телевизионни предавания, съчетаващи елементи на аеробика и танци, които са водени от професионални инструктори) и за добро или лошо – на емблематичните къси панталони, популяризирани от Ричард Симънс.

Голямото разнообразие от лекарства и добавки за отслабване наистина наводнява пазара. Много от тях съдържат агенти, потискащи апетита. Сред тях са фенфлурамин, фентермин и фенилпропаноламин (PPA). „Ню Йорк Таймс” съобщава на читателите си, че едни от най-популярните таблетките с марка „Ayds” („Айдс”) съдържат опасния фенилпропаноламин. За щастие, с течение на времето популярността на билковите лекарства и добавки за отслабване стават известни. Далеч по-полезните свойства на зеления чай, гуараната и ефедрина започват да се препоръчват от немалко лекари в борбата с наднорменото тегло.

Основните видове хапчета за отслабване на пазара подобряват метаболизма (т.нар. метаболитни бустъри), потискат апетита, блокират абсорбцията на мазнини/въглехидрати. Първият вид помагат да се увеличи и подобри способността на човек да изгаря калориите. Най-често те съдържат някакъв стимулант. Вторите потискат апетита и намаляват чувството за глад. Те също включват стимулиращи вещества. Абсорбционните блокери, логично, възпрепятстват чревната абсорбция на мазнини или въглехидрати.

Вижте и втора част