Възход на хомеопатията в САЩ до 80-те години на 20 век

През 19-ти век Оливър Уендъл Холмс, който е американски лекар и писател бил сред отявлените критици на хомеопатията. В началото на 1842 година медикът е написал изобличаващо за алтернативната лечебна система на Самюел Ханеман есе, наречено: „Homœopathy and Its Kindred Delusions”. Друга негативна за хомеопатията тенденция от 1867 година се наблюдавала от членовете на Френското хомеопатично общество - някои именити хомеопати от Европа не само, че изоставяли практиката да прилагат на безкрайно ниски терапевтични дози, те започвали дори да изказват открити нападки срещу Ханемановата хомеопатия. Така, постепенно лечебната алтернативна практика започнала да търпи упадък в Америка (последното американско хомеопатично училище в САЩ затворила врати през 1920).

Въпреки това, поради продължителната употреба на хомеопатията в САЩ, американският конгрес през 1938 година е приел закон, обявяващ че хомеопатичните лекарства следва да попадат под регулацията на американската администрация по храните и лекарствата, наред с всички останали медикаменти, които се купуват без лекарско предписание ( така наречените „over-the-counter”- „OTC”-лекарства). Днес, въпреки че за конвенционалните лекарства с рецепта и нововъведените лекарства без рецепта важи правилото, че трябва да преминат през определен период на изпитване, това изискване не се прилагало за хомеопатичните лекарства. Този факт поставил началото на възхода на хомеопатията в Америка.

Друг фактор, "изтласкал" напред хомеопатията в Америка бил, че директивите за хомеопатичните медикаменти можели вече да се открият в съдържанието на Хомеопатичната фармакопея на САЩ, чиито автор е неправителствената организация с идеална цел на представителите на индустрията и хомеопатичните експерти. Фармакопеята включвала и разпоредби за тестването на новите лекарства и проверката на тяхната клинична ефективност. Хомеопатичните медикаменти присъстващи на фармацевтичния пазар преди 1962 година били добавени фармакопеята на САЩ главно заради исторически дългата им употреба, а не толкова, вследствие на определени научни доказателства, получени от клинични проучвания.

Хомеопатичните лекарства трябвало да отговарят на определени стандарти за качество, чистота, и опаковане. През 1988 г. Администрацията по храните и лекарствата започнала да изисква всички хомеопатични лекарства да изброяват индикациите за предназначението си (т.е. медицинските проблеми, които следва да третират медикаментите) върху етикета. Освен това, американската институция, контролираща храните и лекарствата е въвела изискването на етикета да се изброят съставките, разрежданията, както и инструкции за безопасна употреба.

От казаното до тук може да се обобщи, че са били нужни повече от 40 години на хомеопатията, за да започне бавно да възстановява позициите си в САЩ. След 1950 година в САЩ започнал да се наблюдава възход на хомеопатията, при все, че по това време е имало само 75 практикуващи хомеопати. Въпреки това, през втората част на 1970-те хомеопатията направила внушително завръщане, а продажбите се увеличили десетократно. Някои хомеопати отдават тази тенденция на работата на гръцкия хомеопат Йоргос Витолкас, който е извършил голяма част от научните хомеопатични изследвания, за да актуализира и подобри теориите и практиката на хомеопатията" през 1970 г, но Ернст и Синт отдават това на възхода на движението Ню Ейдж. Така, в съвременно проучване от 1999 година се твърди, че 6 милиона американци са прибягнали до услугите на хомеопатията. Пет години по-рано, Световната здравна организация е отбелязала, че хомеопатията се е интегрирала в националните системи за здравеопазване в много страни, включително Германия, Великобритания, Индия, Пакистан, Шри Ланка и Мексико.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията