Развитие на българската фармация от 1879 до 1944 година

От 1879г.

Периодът от 1879 до 1944 година е от особено значение за развитието на българската фармация. В този момент аптеките в страната ни били общински концесионни, частни концесионни, ведомствени, аптечни филиали, сезонни аптеки и дрогерии.

След освобождението на България от турско робство в страната ни имало общо 22 аптеки. През 1944 година броят им достигнал до 596. Тридесет и шест години по-късно българските аптеки станали 1480.

Българските аптеки създадени преди 9.IX.1944 година били съсредоточени основно в големите градове и села. Голяма част от тях били частни, като основната цел на собствениците им била да получават по-солиден доход от тях. Аптеките се помещавали в малки пространства, за да се спестят част от разходите за осветление, отопление, почистване. Медикаментите се внасяли основно от  други страни. Повечето от тези медикаменти били в прахообразна форма, течна форма, билкови извлеци, екстракти, маслени разтвори, етерични масла. В аптеките можели да се приготвят немалко медикаменти, но впоследствие броят на приготвените от фармацевти лекарства намалял. Така, до края на 1944 година в аптеките се приготвяли  65 % от всички лекарствени форми, а през 1986 г. - само 6 %. Преди лекарствените форми се правили пред очите на болните или близките. Вероятно по тази причина и почитта към фармацевтите била толкова голяма.

От 1945 година частните аптеки били забранени, а след 1950 година всички те станали държавни. Появили се аптеки в почти всяко населено място. В съгласие с научните изисквания за приготвянето на медикаментозните средства се строят нужните аптечни помещения. Готовите лекарствени форми достигнали до 94%, нараснало безплатното лекарствено подпомагане за народа. Публикуването на специализирани здравни издания също процъфтявало.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация