Генерал Уилям Горгас - медикът, преборил жълтата треска в Панама

Уилям Горгас е 22-рият поред генерал-хирург в армията на САЩ. Това военно звание се дава на човекът, отреден да командва всички военномедицински подразделения, служещи за правителството на Щатите. Горгас успява да достигне до този чин благодарение на своите проучвания и адекватни действия срещу болестта жълта треска и маларията. Много историци са на мнение, че именно заради неговите превантивни мерки американците успяват да построят Панамския канал.

Уилям Горгас е роден през 1854-та година в щата Алабама. Той е шестото дете на пенсионирания генерал Джозая Горгас, който се сражава през Гражданската война на страната на бунтовниците от Конфедерацията. Може би повлиян от баща си, бъдещият медик се насочва към армията още в юношеските си години, но не успява да се запише във Военната академия.

Твърдо решен да влезе във войската, Уилям Горгас се записва на курсове за военен фелдшер в Ню Йорк и след успешно преминаване на всички тестове и физически изпити, получава първата си командировка. През юни 1880 е произведен в чин лейтенант. Първите му задължения като медик са във Форт Кларк, Форт Дънкан и Форт Браун.

По време на службата си във Форт Браун Горгас е покосен от болестта жълта треска. Жълтата треска е вирусно заболяване, характерно за тропическите зони в Стария свят. Принесено е в Щатите заедно с емигрантите от Азия и чрез търговията с роби от бреговете на Африка. До началото на 20-ти век конвенционалната медицина не разполага с адекватни методи за лечение и превенция на болестта, наречена от жителите на САЩ „Американска чума“. Смята се, че именно тогава военният медик решава да се специализира в борбата с коварната болест.

През 1898-ма година започва Испано-американската война. Уилям Горгас участва активно в действията на американските войски в Хавана, столицата на Куба, където се развива по-голямата част от конфликта. По време на кампанията медикът е повишен в чин майор и отговаря за действията на цяла бригада фелдшери.

По това време кубинската столица претърпява епидемия от жълта треска. Горгас впряга своя персонал в изследване на болестта и става първият човек, който намира връзка между ухапванията от комари и заразната болест. Благодарение на новото откритие, американските войски, както и местното население успяват да се предпазят от болестта чрез репеленти и противокомарни мрежи. В резултат на това хаванската епидемия е спряна.

В резултат на действията си Уилям Горгас достига до чин полковник, а Военният щаб на САЩ му поверява позицията на Асистент генерал-хирург.

Следващата задача, поставена върху плещите на медика е да опази строителите на панамския канал от постоянно избухващите епидемии от малария и жълта треска. Именно тези болести са причината френските власти да се откажат от начинанието. След като приема новото си назначение от лично от самия президент, Горгас се отправя за екваториалната страна.

Медикът използва познанията си относно комарите от вида Stegomyia и Anopheles, отговорни съответно за разпространението на жълта треска и малария. Под неговите наставления са източени множество плитки водоеми, пресушени са блатата и мочурищата, много площи са обработени с пестицидни газове, а на вратите на всички постройки са поставени противокомарни мрежи. В резултат на тези мерки териториите около Панамския канал стават един от най-безопасните за живеене региони в страната.

За постиженията на Горгас в Панама се говори и до днес. Много историци са на мнението, че Панамският канал е не само „чудо на архитектурата“, но и символ за това колко може да се постигне чрез адекватен медицински подход към даден проблем. Именно затова правителството на САЩ връчва на медика титлата генерал-хирург от 1914-та до 1918-та година, когато роденият в Алабама мъж се пенсионира.

Уилям Горгас умира през 1920-та година в Лондон. Смъртта на лекаря е неочаквана, тъй като настъпва в самото начало на експедиция, целяща да помогне на страдащите от жълта треска в Африка. Няколко дни преди смъртта си е помазан в почетно рицарско звание и е приобщен към Ордена на св. Михаил и св. Георги.

Редактор: Георги Динев