Генетичният код на инуитите ги прави по-здрави, но и по-ниски

Генетичният код е една от най-нашумелите теми сред медиците и антрополозите. Благодарение на съхранената в телата ни информация, учените могат до разберат невероятно много неща. Подобно „разчитане“ може да установи дали даден човек е предразположен към някои болести, каква е етническата принадлежност на родителите му, какви физически черти могат да наследят от него децата му и т.н.

След като науката генетика напредва изключително много през последните няколко десетилетия, тя започва да се използва в множество дисциплини. В антропологията и историята тя се използва за доказване на произхода на даден народ, както и за търсене на специфични гени, характерни за отделните етнически групи. Едно подобно изследване, засягащо гренландските ескимоси, засича странна мутация, която се наблюдава единствено там. Обитателите на замръзналия остров разграждат по-добре животинските мазнини от всички останали хора на Земята.

Смята се, че този ген е резултат от естествена селекция. В природата оцеляват индивидите, които са способни да се адаптират най-добре към заобикалящата ги среда. Този закон важи и за нашите прадеди, живели преди появата на съвременната цивилизация, а някои антрополози смятат, че продължава и до днес. Например резултат от естествената селекция е мутация в генотипа, позволяваща ни да разграждаме млечни продукти след края на периода на бозаене. Днес този ген се среща при почти всички хора, но преди няколко хиляди години почти никой не е бил способен да консумира животинско мляко.

С отглеждането на домашни животни нашите прадеди започват да пият прясно мляко. Естествено тези, които успяват да разградят приетия протеин, са по-добре нахранени, тъй като са способни да се възползват от новоусвоения ресурс. Те автоматично стават по-успешни в оцеляването, следователно създават по-голямо поколение. Някои от децата на лакто-толерантните хора също носят генетичната мутация и на свой ред имат предимство спрямо своите лакто-нетолерантни връстници. Така в наши дни има много малко мъже и жени, чиито организми са алергични към млечните продукти.

Точно по същия начин сред инуитите се разпространява ген, който позволява по-добро разграждане на животинските мазнини. Техните организми имат намалено синтезиране на мастните киселини FADS1, FADS2 и FADS3. Тези вещества са отговорни за образуването на холестерол. И макар този холестерол да не е от „вредния“, който запушва кръвоносните съдове, чрез промяна в диетата намаляването на която и да е мастна киселина води но общ спад на всички видове мастни натрупвания в организма.

Казано с по-прости думи - инуитите са по-неподатливи на инсулт и инфаркт. Причината за това е, че те живеят в продължение на хиляди години в арктическата пустош. Именно затова те са принудени да се хранят основно с риба и морски бозайници. Както е известно, тези два деликатеса са особено богати на мазнини. И макар в рибата да се съдържат Омега-3 киселини, в голямо количество морската храна е също толкова опасно, колкото и на червено месо.

В миналото тази диета вероятно е причинявала множество болести при инуитите. Именно затова хората, притежаващи мутацията за усилено разграждане на мазнините, имат по-големи шансове за оцеляване. Постепенно това изменение в генотипа се разпространява в различна степен из цялата гренландска популация. Така етносът има предимство, позволяващо му да се адаптира по-добре към леденостудената, но богата на ресурси пустош.

За съжаление това предимство има и негативна страна. Същата мутация, позволяваща усиленото разграждане на мазнини, е намалила ръста на инуитите с поне два сантиметра. Учените все още спорят как точно са свързани двата феномена, но със сигурност става въпрос за една генетична аномалия, влияеща по два начина на организма, а не за две отделни генетични промени.

Тъй като това е жив пример за специфични промени в генофонда, изследващите академици с нетърпение чакат още резултати от направения анализ. Според тях тази мутация може не само да обясни принципа на спонтанните и постепенни еволюционни промени, но и да помогне на лекарите да създадат „ваксина срещу инфаркт“.

Редактор: Георги Динев