Героят Стъби: кучето, което предупреждавало за газови атаки и спасявало ранени в Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Кучето е най-добрият приятел на човека – всички са чували за Ласи или Хачико. Правят се филми за смели кучета като Рекс или Текила. Но чували ли сте за кучето, което сигнализирало на войниците при газова атака на немската империя? За кучето, което откривало ранени войници в средата на ничията земя и оставало с тях, докато Съюзниците дойдат да ги приберат? Е, днес ще научите историята на смелия Стъби – военното куче, което се грижи за здравето и благоденствието на американските войници по време на Първата световна война.

Началото

Героите често се раждат при най-обикновени обстоятелства. Е, Стъби се скитал из едно поле в Йейл, когато младият редник Дж. Робъртс Конрой случайно попада на него, тренирайки за Първата световна война. Така Стъби е осиновен и се превръща в талисмана на 102-ра пехотна дивизия и 26-та дивизия на янките. Стъби скоро научава командите с тръба, строевата подготовка и дори поздравява висшестоящите. Има редници, които през цялата си военна служба не научават толкова много.

Против всички правила Стъби е качен тайно от редник Конрой на дислоциращия кораб към Франция. След като поздравява командващия офицер, кученцето получава официално разрешение да остане на плавателния съд и по-късно участва активно в позиционните военни действия на Западния фронт. Това малко кученце с къса опашка преминава през ужасите на Първата световна война редом с американските войници и заслужено 100 години по-късно ние продължаваме да препечатваме историята му. Стъби неслучайно се определя като военен ветеран в пълния смисъл на думата. Но как кутрето попада на фронта далеч не е толкова интересно, колкото самите му подвизи по време на битка.

Военен ветеран, кален в битки

Военното куче герой Стъби

Първата бойна рана на Стъби е в резултат на газова атака. Стъби оцелява след поредната употреба на химическо оръжие от страна на германците. Нещо повече, след като здравето му е възстановено в полевата болница, Стъби става изключително чувствителен към миризмата на газ и събужда своите другари по малките часове на нощта, когато усети, че немците отново са пуснали газа без предупреждение. Кучето лае и хапе войниците, за да спаси живота им.

Стъби се превръща в основен пазач и детектор за изненадващи газови атаки и по този начин спасява безброй човешки животи. Но това не е всичко. Кучето герой било обучено да открива ранени мъже между окопите и лаело настоятелно, докато медиците дойдат и се погрижат за падналия войник.
Но Стъби не е просто дефанзивно оръжие. През 1918 г. кучето залавя в буквалния смисъл на думата германски шпионин, който картира позициите на съюзническите окопи.

Сержант Стъби

Стъби има повече медали и военни отличия от повечето американски военнослужещи...

Заради своите смели и навременни действия по залавянето на германския шпионин Стъби е предложен за сержант и става първото куче произнесено в този ранг в редиците на американските военновъздушни сили. По късно кучето е ранено при атака с граната, но отново оцелява. След като участва в 17 битки по време на Първата световна война и се завръща у дома, Стъби продължава с благородната си служба, посветена на войниците – той повдига морала на ранените и поздравява военни кучета в различни краища на САЩ. 

Той води паради и почетни преброявания на войските и се среща с войници при управлението на трима американски президенти. Получава повече медали от много американски военнослужещи, включително отличие, връчено му от известния генерал Пършинг. През 1926 г. Стъби си отива от този свят като най-награждаваното и почетно куче в американската история.

Е, това е историята на Стъби. Тя не е измислена, нито украсена от някой холивудски режисьор – тя е исторически факт. Но Стъби не е единственото куче герой – в Първата световна война участват хиляди военни медицински кучета, които спасяват много човешки животи със себеотрицание и смелост. Всеки трябва да знае за тази доблестна част от една не толкова доблестна война.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината