Гравитация и космос: най-мащабните космически катастрофи в историята

От 1967г. до 2004г.

Всички помним иконичната реплика на героя на Том Ханкс от филма "Аполо 13", "Хюстън, имаме проблем". Напоследък Холивуд прави все повече филми за космоса, които се намират някъде между науката и научната фантастика: "Гравитация", "Марсианецът", "Интерстелар" и т. н. Те може би са провокирани от факта, че човечеството вече отправя поглед надалеч към Червената планета с идеята за изпращането на пилотирани мисии и евентуалната й колонизация.

Първият пилотиран полет в космоса се случва на 12 април 1961 г., когато руснаците изстрелват капсулата на съветския офицер Юрий Гагарин. Това събитие бележи началото на космическата ера. Но чудили ли сте се някога през изминалите 56 години колко човека са изгубили живота си по време на космически мисии? Е, днес ще ви представим най-големите космически катастрофи в историята.

Союз 1

Първият фатален космически инцидент на космическа мисия сполита съветския космонавт Владимир Комаров, чиято капсула Союз се разбива на руска почва през 1967 г. Източник на КГБ твърди, че Комаров и други са знаели, че апаратът не функционира нормално, но съветската управа пренебрегва предупрежденията им.

Различни източници са на мнение, че проблеми с парашута причиняват катастрофата.

Пожарът на Аполо 1

Въпреки че мисиите Аполо никога не са губили пилоти по време на космически полет, два фатални инцидента при наземни тестове не се разминават без жертви. Астронавтите Гъс Грисъм, Едуард Уайт и Роджър Чафи умират на 27 януари 1967 г. При теста на командния модул пилотската кабина е обхваната от пламъци. Екипажът умира от задушаване, след което огънят изпепелява телата им.

Разследващите органи откриват няколко причини за инцидента, включително употребата на чист кислород в кабината, запалими велкро ленти и люк, отварящ се навътре, който улавя в капан астронавтите. Според специалистите, ако този пожар не се беше случил, мисията до Луната можеше да се окаже не само неуспешна, но и поредната космическа трагедия.

Катастрофата на ракетоплана X-15

При друга мисия, свързана с програмата Аполо, през същата 1967 г. астронавтът Майкъл Адамс разбива ракетоплана Х-15. По време на тренировъчния полет Адамс се изкачва на около 80.5 км височина, което го причислява към космическите инциденти.

Союз 11: единствените космонавти, умрели в космоса 

Съветската космическа програма понася първите и засега единствени загуби на хора в открития космос. Трагедията се случва през 1971 г., когато космонавтите Георги Добровски, Виктор Пацяев и Владислав Волков умират на връщане към Земята от космическата станция Салют 1. Космическият кораб Союз 11 се приземява като по учебник през 1971 г. Поради тази причина наземният екип е ужасен, когато открива тримата мъже мъртви в пилотските седалки, с тъмносини петна по лицата им и кръв, капеща от ушите и носовете им.

Разследването показва, че вентилационната клапа е била пробита, което причинява разхерметизиране на кабината и води до задушаването на космонавтите. В резултат на падането на налягането, екипажът се оказва изложен на влиянието на космическия вакуум – единствените човешки същества с тази съдба. Те умират секунди след пробиването на клапата, което се случва на 168 км над Земята. Тъй като капсулата е в режим на автоматично навлизане в атмосферата, космическият апарат се приземява безпроблемно, но с мъртви пилоти.

Катастрофата на совалката Чалънджър

НАСА приключва програмата Аполо, без нито един загинал астронавт по време на мисия в космоса. Но тази статистика се променя драстично на 28 януари 1986 г., когато космическата совалка Чалънджър експлодира по време на живо предаване по телевизията, малко след изстрелването си. Събитието привлича повече хора от обикновено, тъй като за първи път към космоса се отправя и учител. Криста Макоулиф трябва да преподава уроци от космоса, което развълнува милиони ученици.

Катастрофата травматизира цялата нация, поради простата причина, че много хора я гледат по телевизията в реално време.

Последвалото разследване разкрива, че уплътненията не сработват поради ниските температури в деня на изстрелването. Инцидентът предизвиква технически и културни промени в НАСА и заземява програмата до 1988 г.

Катастрофата на совалката Колумбия

Седемнадесет години след трагедията с Чалънджър, американската космическа програма претърпява нова загуба. Совалката Колумбия се разпада при навлизането си в атмосферата на 1 февруари 2003 г. в самия край на мисията STS-107.

Разследването разкрива, че повредата е причинена от отломки пяна, които совалката разпръсква. Седемчленният екипаж е можел да оцелее след първоначалното разцепване, но астронавтите бързо загубват съзнание и корабът продължава да се разпада около тях. Следващата година президентът Джордж Буш обявява прекратяването на програмата със совалки.

По статията работи: Величка Мартинова