Гълъбите камикадзе - странен военен проект на САЩ през Втората световна война

От 1940г. до 1948г.

Животните играят важна роля в човешките военни действия още от незапомнени времена. В продължение на хиляди години кавалерията е считана за най-силната наземна бойна част. Освен конете, селектирани за война, хората са използвали още слонове, камили, бикове и кучета по време на непрестанните кървави конфликти, оставили своя отпечатък върху историята.

Животните продължават да се използват за военни цели дори след изобретяването на двигателя. По време на Втората световна война руснаците обучават опасани с динамит кучета да влизат под вражеските танкове и окопи. Американците от своя страна създават прилеповите бомби, които разпръскват из вражеската територия прилепи, носещи на гърдите си малки количества експлозив. Миниатюрните заряди се активират при сблъсък с твърд предмет и причиняват множество пожари из района.

Един от най-смелите проекти, който има за цел да използва животни за военни цели, е „Проект Гълъб“. Смелото начинание е предложено от известния психолог Бъръс Фредерик Скинър. Известен като един от най-влиятелните бихевиористи, той експериментира с интелигентността на гълъбите в продължение на години. Академикът открива, че сивите птици могат да проследяват движещи се предмети в продължение на часове. Скинър смята, че това умение може да се използва за навигация на въздушни бомби.

Проектът, който психологът предлага на американското правителство, се състои от няколко части. Първо трябва да се обучат гълъби, които непрестанно кълват местеща се цветна точка. След като птиците са в състояние да разпознават мишената и да я удрят с клюновете си, без да се разсейват от външни фактори, „обучението“ им приключва.

След като „пилотите“ са налице, трябва да се изградят малки самолети, не по-дълги от метър, които да носят монтирани в предницата на устройството бомби. Вместо кормило, летателните апарати са снабдени с примитивен автопилот, който следва предварително зададена посока. В пилотската кабина има само една дъгообразна линия, на която се вижда червена точка. Задачата на гълъба е да коригира курса на бомбата.

Ако вятърът или друг фактор отклони устройството наляво от зададения маршрут, точката в пилотската кабина също се придвижва наляво. Гълъбът, който непрестанно кълве по мишената си, избутва цветния маркер с клюна си към средата на линията, като така пренасочва бомбата към първоначалния маршрут. На този принцип работят съвременните автопилоти, като, разбира се, курсът се насочва не от птица, а от компютър.

Първоначално проектът на Скинър е посрещнат със смях. Самата идея за гълъби-камикадзе е доста необичайна и звучи меко казано екстравагантно. Въпреки това психологът демонстрира пред комисия уменията на неговите „пернати навигатори“ и идеята все пак се приема. Бюджетът,отпуснат от правителството за начинанието, е 25 000 американски долара. Сумата трябва да стигне за създаването на няколко прототипни самолета, управлявани от гълъби, както и за обучение на птиците.

Проектът обаче така и не стига до фронта. На 8 октомври, 1944 разработването на пилотирани от гълъби бомби е спряно, тъй като правителството на САЩ го оценява като неефективно. Официалното становище на властите е, че „Проект Гълъб“ е класифициран като неприоритетен и харчи държавни пари, които могат да се инвестират в по-благонадеждни военни експерименти. Скинър е освободен, но му е позволено да запази обучените вече гълъби.

През 1948-ма година начинанието е възобновено за кратко под името „Проект Оркон“, но разработването на електронен навигатор се оказва много по-ефикасно и по-евтино от тренирането на птици.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Развитие на медицината по време на Втората световна война