Начало История на медицината Гълъбите - от кралски вестители до напаст

Гълъбите - от кралски вестители до напаст

От -3500г. до 2018г.

Гълъбите - от кралски вестители до напаст - изображение

Гълъбите обитават градовете на хората още от времето на древната Шумерска цивилизация. Скалният гълъб, който гнездял само по скалистите плажове в Близкия изток и Европа, бързо се приспособява към живот в града. Сградите, които хората строят от камък, наподобяват много естествения хабитат на птицата. Летящите животни се настаняват в човешките селища и заради изобилието от храна по нивите.

Скоро хората от Античния свят забелязват, че гълъбите се размножават лесно, нарастват бързо до полова зрялост и не са особено претенциозни относно място за гнездене. Затова жителите на първите градове започват да отглеждат придошлите животни за храна. Заедно с кокошката, скалният гълъб става една от първите домашни птици.

Постепенно хората, занимаващи се с отглеждане на вече опитомения вид, забелязват в гнездящите двойки черти в поведението им, на които човечеството се възхищава от древността. Скалните гълъби образуват „семейства“, тъй като партньорите не се разделят до живот. Отглеждат малките си заедно, както и бранят „дома си“ с невероятна страст. Тъкмо тези особености на характера на сивата птица й спечелват славата на свещено животно. Започват да се появяват различни породи, отглеждани не за храна, а заради красотата им.

Полезно умение на гълъба е неговата памет. Той е способен да запомни и намери пътя към дома, дори да трябва да пропътува стотици километри, за да се прибере. Това е забелязано още от древните финикийци, които ползват птицата за носител на писма.

Различните приложения на гълъба го правят популярен из целия Стар свят. Разнообразни видове и породи, ползвани като вестители, за храна или развъждани заради красотата им, могат да се открият от Англия до Близкия изток.

Разбира се, някои от животните били изтървани на свобода. Тъй като извън градовете храната е по-малко, а и хищниците са повече, потомците на скалния гълъб оставали основно в населените места. Това дава старт на първата вълна на повторно подивяване у вида. Големият бум на „улични“ гълъби обаче започва през 19-ти век.

гълъб готинИнтересна е ролята на „символа на мира“ в късната Античност и Средновековието. Отглеждането на породи с все по-впечатляващо оперение става занимание, достойно както са средните класи на обществото, така и за благородническото съсловие. Има запазени стотици картини на птицата от различни епохи, като по тях можем да съдим за появата на десетки разновидности и породи. Организирани са специални изложения, както и конкурси за гълъби, където собствениците на най-грациозните екземпляри печелят овациите на публиката.

Тези, които били отглеждани за храна, също намират своето място на трапезата на европейския средновековен елит. Макар по-разпространената домашна птица да става кокошката, представителите на „синята кръв“ обожават ястия от рода на печения гълъб и гълъбовия пай.

Дълги години комуникирането на далечни разстояния чрез „крилати пощальони“ остава най-бързият и ефикасен метод. Тази система за разнасяне на съобщения се използва до изобретяването на телеграфа. Иновацията бързо замества гълъбите-пощальони. След като отглеждането на птицата става излишно, милиони представители на вида се пускат на свобода. Там те се примесват с местни породи, както и с малкото диви гълъби, за които споменахме, че се появяват през по-ранните епохи. Така се създава обликът на досадната сива птица, която познаваме днес.

гълъбНека видим обаче защо точно това животно се разпространява толкова успешно из градовете по цял свят. Все пак с останки от нашата трапеза се хранят и чайки, врабчета, гарги и т.н.

Както вече споменахме, каменните сгради имитират отлично естествената среда на гълъбите. През Индустриалната революция размерът на постройките се увеличава значително, а с нарастването на градовете - техният брой. Също така боклукът, както в сметищата, така и по улиците, е чудесен източник на храна за крилатите животни.

Освен удобен хабитат, ние сме осигурили на гълъбите още едно предимство пред останалите птици, които обитават селищата ни. Заради хилядите години на отглеждане в плен, те нямат страх от човека. Повечето представители на дивата фауна не се чувстват комфортно в присъствието ни. Не и гълъбите. Те не възприемат хората като заплаха, а като източник на храна.

Последният фактор, направил този биологичен вид толкова успешен в адаптирането му към градските условия, са неговите невероятни зрение и памет. Тези свойства му позволяват да избягва множеството заплахи от рода на преминаващи коли, улични котки и кучета и т.н.

В последните години за гълъбите се говори като за напаст. Факт е, че те разнасят множество болести. Друг проблем с тях е вредата, която причиняват на имуществото при гнездене. Не става въпрос само за покритите с изпражнения фасади, а за повредени телефонни кабели, вентилационни системи и електронни табла. Тези аварии са често причинявани от гнездящи на неподходящи места гълъби.

Третият основен проблем, който популацията на животното предизвиква, е изчезването на други животински видове. Заради силната си адаптивност гълъбите заплашват популациите на местни птици, каквито са например врабчетата и косовете в България.

По статията работи: Георги Динев.

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източници: http://mentalfloss.com/article/54844/history-pigeon

https://birdsaway.com/understanding-the-history-of-the-common-pigeon/

снимки: https://twitter.com/pray4thatpigeon/status/562282483354714112

http://cms.mentalfloss.com/sites/default/files/461939867.jpg

https://factfile.org/wp-content/uploads/2015/11/Carrier-Pigeon.jpg

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиЛайфстайлЛюбопитноИсторияСпорт