Дакийски и тракийски лечебни растения, описани от Доискорид в „De materia medica”, 1 част

От 50г.

Любопитно значение относно изучаването на древния дакийски и тракийски език (от тях има малко запазени думи), имат имената-синоними на намалко полезни лечебни растения. Те могат да бъдат открити в древния труд на Педаний Диоскорид, който е роден в град Аназарбе в Киликия (Мала Азия).

Биографичните данни за Диоскорид са оскъдни. Известно е, че авторът е живял през I в. по времето на императорите Клавдий и Веспасиан. Заглавието на труда му – "Peri chyles iatrikes" - значи "За лечебната материя", от латински "De materia medica". Под това име до края на деветнадесети век се разбирало, че става въпрос за материята на фармакологията и фармакогнозията. Би бил подходящ и преводът "За лечебните средства".

В петте раздела на Диоскоридовия труд са описани 827 лекарства с растителен, минерален и животински произход. Поради своите качества "De materia medica" още през античността се превръща в ключов медицински документ, от който информация са черпили лекари като Клавдий Гален (129—201 г.). "За лечебната материя" е източник за написването на Галеновия труд "Simplicia" ("За простите лекарства").
В "Канон на медицината" от Ибн Сина трудът на Диоскорид е използван като основен извор за създаването на главата, посветена на простите лекарства.

Диоскорид, от своя страна, е базирал творбата си върху трудовете на предшествениците си в тази област - Секст Нигер и Кратей. Много по-късно, през V век принцеса Аниция от Константинопол заповядала да й се препише съчинението и да се илюстрира красиво. В продължение на цели 16 века то се е считало за настолна книга за медиците от Европа и Близкия Изток.

Към днашна дата последните, и за съжаление, частични преводи на немски, френски и английски датират от 19 век и се считат за библиографска рядкост. Български преводи на този труд на Диоскорид няма.

Първообразът на Диоскоридовия труд не е запазен. В едната от двете редакции (с които той е известен сега на науката), според учения М. Велман, могат да се открият прибавени от друг автор от III в. дакийски синоними на някои растения. Те били изучавани от учените Якоб Грим и В. Томашек през 19 век, а през двадесетте годинини 20 век с тях се е занимавал българинът Д. Дечев. По-късно Вл. Георгиев е обяснил и допълнил някои непълноти, допуснати от Дечев.

През III в. под "Дакия" се разбирали областите около долното течение на р. Дунав, а след 273 г., когато император Аврелиан евакуирал под натиска на готите поримченото население на Дакия южно от Дунав, с нарицателното "даки" започнали да бъдат наричани хората, живели по десния (български) бряг на Дунав, спадащ към провинция "Dacia ripensis" (крайбрежна Дакия), а също и във вътрешната провинция "Dacia mediterannea". Следователно дакийски език се е говорил в днешна Северна България и областите около Ниш. Именно това ни дава основание да разгледаме дакийските синоними тук. Те представляват за историята на медицината интерес в няколко аспекта:

- кои от тях са дакийски и кои тракийски думи;
- има ли връзка тълкуването на тези думи с днешни имена на растения в български език;
- има ли връзка описаното от Диоскорид приложение на лечебните растения с днешната българска народна медицина;

От древните медицински писатели Диоскорид е единственият, който е разгледал 40 синонима на лечебни растения. Според Д. Дечев и Вл. Георгиев не всички от тях са дакийски. Срещат се тракийски, гръцки и латински. Последните две групи отчитат влиянието, което даките са усещали по отношение на езиковите заемки.

От тези 40 растения според езиковедските изследвания на Д. Дечев и Вл. Георгиев дакийски имена на растения имат следните 24 растения: лобода, кантарион, ветрогон, богородиче, мащерка, логачка, бял равнец, птиче просо, див грах, съсънка, троскот, пълзящ очиболец, черна метла, блян, мехунка, бучиниш, коприва, мръсняк, лопен, атически астер, паче гнездо, сладка папрат, черен кукуряк, бъз, свирчовина, брей.

Три растения имат тракийски имена: къпина, подбел и дива тиква. Ако разгледаме имената на растенията, познати днес в нашата ботаническа терминология, научните названия, ще открием, че те имат връзка с античните названия на следните растения:
1. Сладка папрат
2. Волски език
3. Лопен, с местно име свещилка.

Чрез съпоставяне на индикациите, посочени в труда на Диоскорид за съответните растения, могат да се открият паралели в нашата народна медицина. Българската народна медицина прилага често 27 от 40-те растения посредством синоними, рядко си служи със 7, а за 6 не могат да се открият данни.
Любопитен е фактът, че в народната медицина има запазени форми на приложение на някои лечебни растения, сходни с тези на Диоскорид. Като например:

1. Змийско мляко: "Даките го наричат "krustane". Други го наричат платче или лилия. Има дълъг стрък и много израстващи листа. Растението е подобно на водното лютиче. Сокът е шафранов, лютив, възгорчив и миришещ (неособено приятно). Плодът пък е като голям конус, в който има семена като тези на мака. Сокът на змийското мляко, смесен с мед и сварен в меден съд, лекува оксиопия. За целта се изцежда сокът от корена, листата и плода, след като започне лятото, и се изсушава на сянка и се възстановява. Коренът, изпит с анасон и бяло вино, лекува жълтеница, а във вид на лапа с вино третира струпеи, премахва зъбобол.

Растението е наричано и хелидонион, защото израства, след като по нашите земи се появят лястовиците, и увяхва при отлитането им. Поверие твърди, че ако някое от малките на лястовиците ослепее, майките донасят от билката и лекуват слепотата му".

Българската народна медицина прилага отвара с урина, вода или вино при жълтеница, а отвара на билката с вода се прилага външно при лишеи и струпеи. Растението съдържа 1-4% алкалоиди, между които хелидонин с подобно на морфина действие, а също и сърдечната отрова хелеритрин, хемохелидонин и др.

Българската народна медицина е запазила предназначението при жълтеница, така както е посочено у Диоскорид; също и при струпеи. Съвпада и формата на приложение - винена отвара вътрешно или лапа с вино - външно.

2. Ветрогон: "Даките го наричат "sikupnu". Спада към бодлите, поради която причина листата се ядат, като се поставят в саламура. Разпръснат е нашироко по скалисти места, с благовонен вкус, към върха увеличава бодлите си, краят на стъблата е главичест и сферичен, обкръжен с остри и твърди бодли, няколко като звезда, цветът им е жълт или бял, понякога се среща и тъмен. Коренът е дълъг, плосък, черен отвън, а отвътре бял, на дебелина колкото големия пръст и също благоуханен. Расте по полетата и сухите места.

Има загряващо действие. Изпит, увеличава урината и менструацията и премахва коликите и газовете, с вино е подходящ за болни от черен дроб и за ухапано от зверове и за умиращи. Най-добре се пие с гроздови семена на тежест една драхма, Разправят, че като се окачи като амулет и се намаже, премахва отоци".

Българската народна медйцина разчита на еменагогното действие на ветрогона. Тук може да се открие съвпадение с описанието на Диоскорид. Растението съдържа сапонини, таноиди, а също и непроучено парливо етерично масло в 0,10%.

Към част 2 >>> ТУК