Дакийски и тракийски лечебни растения, описани от Доискорид в "De materia medica", 2 част

От 50г.

Към първа част >>> ТУК

3. Мащерка: "Даките я наричат "mizela". Познава се от всички. Стълбцето е като куха пръчка, с тесни и много навити листчета, има на върха гъст цвят, червеникав, расте най-вече по каменисти и със слаба почва места.

Изпича със сол и оцет, има свойството да предизвиква прииждане на сокове в червата, отварата с мед от нея помага на страдащи от задух и астматици, изхвърля чревни паразити и предизвиква менструация, а после изхвърля и зародиша. Има пикочогонно действие, смесена с мед и като се ближе, изкарва от гърдите храчки. Лапата с оцет премахва пресни отоци и освобождава съсиреци от кръв и подхожда за болни от ишиас, поставена във вино и брашно. Помага на болни от емблиопия, като се изяде с храната. Добра е за здрави цели вместо подправка."

Известно е, че билката съдържа етерично масло до 0,6%, състоящо се тимол, карвакрол, парацимол. Българската народна медицина прилага мащерката като отлично отхрачващо средство (на тази база е създаден популярният препарат от миналото "Пертусол", наследен от "Биокс Тими"). Ползва се при ревматични болести (например "ишиас" според Диоскорид), както и при очни и стомашни болести. Приложението на мащерката в народната медицина на страната ни определено има сходство с Диоскоридовото.

4. Копър: "Даките го наричат "polpum". Отварата от плода и листата на сухия копър смъква млякото, спира коликите и газовете, спира коремни болки и повръщането, предизвиква уриниране и успокояване на хълцането, смекчава погледа и успокоява раждането, като се пие непрекъснато. Отварата му е полезна за хистерични жени в седяща вана. Семето, поставено като лапа, отстранява кондиломи".

Под "хистерични" се разбира не болните от невроза жени, а тези с гинекологичните заболявания. Болестта "хистерия" не е била известна на древните автори.

Копърът е сред любимите лактагонни средства в българската народна медицина. По-рядко се прилага като диуретик. Популярно е и неговото антиспастично и газогонно действие върху стомашночревния тракт. И тук, определено, употребата на растението съвпада с описанието на индикациите и формите на приложението между Диоскорид и нашата народна медицина.

Копърът съдържа 2,5% етерично масло, 10—20% гъсто масло, протеини и др. Етеричното масло се състои до 40—60% карвон, лимонен, апиол.

5. Подбел: "Бесите го наричат "asa". Има листа, подобни на бръшлян, но по-големи, по шест или седем на един корен, по-долните са въз бели, по-горните зелени, имат много ръбове, стъблото е една педя, цветът на пролет е жълт. По цвета и стъблото израстват бодли, поради което някои мислят, че билката е без стъбло и без цвят. Коренът е тънък и безполезен. Расте край потоци и влажни места.

Листата му сами, като лапа с мед, лекуват еризипел и всички възпаления. Накаден сух, лекува болните от суха кашлица и задух. Държан в устата и изпит, очиства абсцесите от гърдите. Същото прави и коренът под формата на пара и изпит с хидромел и изхвърля умрели зародиши."

В синонимите е указано изрично, че народът на бесите е наричал растението "аса". Бесите са били едно от най-популярните тракийски племена, а думата "беси" в късната античност е била събирателно понятие за всички траки изобщо.

Подбелът съдържа 2-3% гликозиди, 1- 17% танини и горчивото вещество тусирагин. Народната медицина в страната ни разчитала на растението най-вече при заболявания на дихателната система, а също така и за третирането на гнойни инфекции за външна употреба под формата на лапи от листата. За употребата на растението подбел паралел между народната ни медицина и Диоскоридовия труд може да се открие при показанията и формата на приложението.

Към трета част >>> ТУК