Данни за инфекциозните заболявания в България до Освобождението

От 1811г.

Вероятно можете и сами да предположите, че данните за заразните болести у нас през Османското владичество до Освобождението съвсем не са много. Съхранената информация обаче, колкото и да е оскъдна, показва, че през този период българите се сблъскват с подобни проблеми. Изследователят и авантюрист от турски произход Евелия Челеби, например, е един от авторите, в творбите на когото могат да се открият известни подробности по темата.Челеби споменава в пътеписите си за различни методи за третиране на "френските болести и лепрата /проказата/". Изглежда, че срещу споменатите нарушения за особено ефективни по онова време се смятат минералните и калните бани. Пътешественикът помества и информация за "кървавата диария" и за справянето с нея чрез прилагане на червена стипца.

Малко по-късно, през Възраждането съвсем естествено познанието за различните болести, включително – и за заразните такива, се увеличава и се конкретизира, а, освен всичко друго – намира, под една или друга форма, своето заслужено място в литературата. "Селският лекар" на Иван Богоров и "Панепистемия" на Захарий Княжевски са две от четивата, където можем да прочетем сведения за някои от тези здравословни проблеми. Разбираме, че в разглеждания период най-чести са случаите от "блатната треска" (има се предвид маларията, която ще бъде особено "актуална" до средата на миналия век), инфекциите на храносмилателната система, тифовете, скарлатината и дифтерията. В опустошителни размери и често – със смъртоносни последици, са епидемиите от чума /през 1811г., 1824г. - 1830г., 1837г.–1839г./ , петнист тиф и едра шарка.

През първите десетилетия на 19-ти век се появяват първите медицински заведения у нас. Първоначално, това са военни лечебни институции, създадени от турската власт, а в построяването и възникването на следващите дейно участие взимат вече български граждани. Равносметката, скромна или не: петнадесет построени болници до Освобождението. И както може да се досетите, във въпросните лечебни центрове няма диференцирани отделения за пациенти, покосени от инфекциозни заболявания – всички се лекуват заедно. При епидемии се използва целия капацитет от легла в болниците.

Освободителната руско-турска война създава предпоставки за избухване на епидемии от тежки зарази в цялата страна. Най-много жертви в периода от 1877 година до 1878 година все пак взимат дизентерията и петнистият тиф – съвсем логичен факт, предвид влошените хигиенни условия по време на война. Любопитна подробност е, че военните медици, загинали във войната и имената на които стоят върху плочите на Докторския паметник в столицата, са покосени от споменатите състояния. През следващия век сведенията за инфекциозните болести ще стават все повече и още по-значими.

По статията работи: Красимира Костадинова

Статията е част от историята на:

• История на заразните заболявания в България