Лечебна употреба на мечото грозде до 1950 година

От 1950г.

Нека поговорим за растението мечо грозде и неговото целебно приложение, извоювало си почетно място в историята на билковата медицина като надежден диуретик и тоник със стягащи качества.

Лечителите, третирали Кубилай хан (Кубилай хан, роден през 1215 г., е петият и последен велик хан (хаган) на Монголската империя) са познавали отлично лечебните свойства на мечото грозде. Те са прилагали билката срещу инконтиненция сред жените, родили наскоро рожбите си.

След това лечебното "присъствие" на мечото грозде можело да се проследи през далечния тринадесети век в Уелс. Писмените уелски източници, обсъждащи лекарствените употреби на билката са били записани по-късно през 1601 година от Герхард от Берлин през 1763 година.

В крайна сметка, лечебното действие на мечото грозде било детайлно описано в Лондонската фармакопея от 1788 година. След това билката била включена в фармакопеите на Ирландия, Шотландия и САЩ, където употребите на билката били регистрирани последователно от 1820 до 1936 година. В периода от 1936 до 1950 година медицинското приложение на мечото грозде можело да се проследи в английските издания на "National Formulary".

Народните индиански лечители също използвали мечото грозде в продължение на векове. В Северна Америка, индианците от племето на шейените приготвяли чай от мечо грозде, с който третирали навяхвания. Индианското племе Томпсън, наричани и "Nlaka'pamux", обитавало района на Британска Колумбия, са използвали растението, за да насърчат притока на урина и като средство укрепване състоянието на пикочния мехур и бъбреците и като лечебно средство за регулация на менструалния цикъл. Лечителите на шейените и сиуксите го прилагали билката за насърчаване на родилните контракции и като антисептик за третирането на венерически болести.

По-късно танините в мечото грозде също са били оценени и открили мястото си в съвременната билкова медицина, благодарение на свойството си да лекуват заболявания на пикочния  мехур, бъбреците, като средство за укрепване на организма и подобряване на тонуса на пикочните пътища.

Наблюдавала се любопитна тенденция - мечото грозде действало по-ефективно, когато не се приема в комбинация с кисели храни и напитки (цитрусови плодове, оцет, кисело зеле). Някои от съставките в Мечото грозде са от групата на гликозидите (включително съединението арбутин, метиларбутин, ериколин), флавоноиди (кверцетин и мирикацитрин), хидрохинон, бета-каротин, бета-ситостерол, алантоин, танини, елагова киселина, галова киселина, олеанова киселина, ябълчена киселина, важни минерали, витамини от В-групата и витамин А.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на мечото грозде