Да зашиеш рана с мравки - традиционна практика при племената от Централна Америка.

До 1501г.

Във филма на Мел Гибсън „Апокалипто“ една от многото сцени, представяща ни бита на древните индианци от Централна Америка, ние виждаме как главната героиня затваря рана на ръката на сина си с помощта на мравки. Макар че на фона на останалите шокиращи сцени във филма тази дребна подробност не изглежда впечатляваща, зрителят се замисля защо съпругата на Ягуарска лапа (един от персонажите във филма) използва точно тези насекоми и дали методът е достоверен. Накратко - и да, и не.

През вековете различните цивилизации използват необятен арсенал от приспособления за затваряне на рани - игла и конец, огън, мъх, кожени превръзки и др. Някои от тези средства са наистина ефикасни. Други се ползват само в крайна необходимост. Обработването на отворени прорези с мравки е именно от втория тип. Нека обаче обясним каква точно е процедурата при затваряне на рана със споменатите насекоми, както и при какви обстоятелства се е налагало да се извършва.

Когато основният поминък на едно племе е ловът, контузиите са част от ежедневието. Независимо дали ухапване от животно, забит в тялото клон или камък или друг вид нараняване, прорезът трябва да се затвори възможно най-бързо. Ако ловецът няма в себе си игла и конец или превръзка, той трябва да използва ресурсите на Майката природа.

В Централна Америка живеят няколко вида едри мравки. Един от тях - Eciton, се характеризира с едрите глави на мравките-войници. При откъсване на главата на насекомото, неговите мандибули се затварят и остават в това положение за една-две седмици). Тези на вид незначителини особености в анатомията им ги прави подходящи за затваряне на порязвания. 

Тъкмо по този начин става и зашиването на рани с мравки. Насекомото се поставя така, че предната  му част  да е допряна до разреза. След това главата се откъсва внимателно от тялото, като челюстите на животното захапват и притискат краищата на разкъсаната кожа. В резултат се получава ефект, подобен на модерните медицински шевове и раната се счита за затворена.

Щом тази процедура е толкова бърза и ефикасна, защо не се използва винаги, а само в краен случай? Защото мравките не могат да се стерилизират, трудни са за улавяне, а киселината в мандибулите на насекомото може да доведе до възпаление. Освен това разрезът може да се отвори наново много по-лесно, ако е обработен така, отколкото ако е зашит с игла и конец например.

След като вече споменахме доста за метода и неговите приложение и рискове, нека видим кои народи са го практикували и откъде имаме сведения за това.

Завеждащият катедра „Социална еволюция и поведение“ в Rockefeller University твърди, че такъв тип затваряне на рана е наблюдаван при племената от Източна Африка, където мравките-войници от няколко вида имат подходящите големина и структура, както и няколко записки на учени от Централна Америка, описват тази практика, след като станали свидетели на живо.

Друг биолог - Грегор Бузковски - твърди, че затварянето на рани с глави на насекоми е правено изключително рядко и използвано само в крайни случаи. Неговите аргументи са, че мръсотията по мандибулите и крачетата на насекомото, както и неговите секрети, влияят изключително отрицателно на пресни рани. Според учения методът е крайна мярка при обработване на разрез в кожата.

В някои краища на Мексико хората все още вярват в практичността на метода, въпреки предупрежденията на лекарите. Някои експерти по оцеляване са демонстрирали тази техника в своите предавания. Те предупреждават феновете си, че това се прави само в екстремни условия и не може да замести няколко стегнати шева с хирургическа игла.

Независимо дали зашиването на рани с мравки е било честа практика, ловен трик, или използвано при крайна необходимост, ние ви съветваме да не поемате такъв риск, а при нужда от медицинска интервенция от този тип да се обърнете към най-близкия до вас лекар.

По статията работи: Георги Динев