Легендарният воин, който продължил да се сражава дори след загубата на двете си ръце

Превземането на Южна Америка от испанските войски е кървав процес, довел до изчезването на множество индиански народи. Европейските завоеватели разполагат с огромно преимущество спрямо племената от пампасите - конкистадорите умеят да се бият в строй, разполагат с метални оръжия и брони и носят със себе си оръдия. Въпреки това военните конфликти в областта продължават през целия 16-ти век, тъй като бойците от племената се сражават за опазване на родината си и за собствената си свобода.

Един от оцелелите завоеванието народи е Мапуче. Етносът живее на територията на Аржентина и Чили и до днес. Те са запазили своята култура и все още се обличат, ядат и живеят по начин, подобен на бита на предците им. Във фолклора си са съхранили множество легенди за битки със завоевателите. Може би най-завладяващата легенда от преданията на Мапуче е историята на воина Галварино.

Галварино е реално съществувала личност, която се е превърнала в част от фолклора на местните. Причината за това е, че той продължава да се сражава със завоевателите, дори след като губи и двете си ръце.

По събрани от историците данни действието на индианската сага започва през 1557-ма година. Край чилийската река Био Био испанският авангард се сблъсква с голяма група бойци от племето Мапуче. Схватката завършва с победа за конкистадорите, които не само успяват да отблъснат противниците си, но и да пленят около 150 от тях. Военнопленниците са заведени в европейския военен лагер и са изправени пред известния завоевател Гарсия Уртадо се Мендоса.

Благородникът се опитва да наложи властта си из тази част на Америка, затова решава да превърне пленените мъже в кървав пример за това какво се случва с противниците на Испанската империя. Той заповядва да се отрежат носа и лявата ръка на всички пленени воини, а на водачите - и двете ръце. След това нарежда на осакатените бойци да се върнат в селата си и да накарат старейшините да признаят властта му.

Галварино изтърпява болезненото си наказание без дори да издаде звук. Легендата твърди, че след като испанците отрязват едната му длан, той доброволно поставя другата на дръвника пред себе си. Гордият мъж се завръща при вождовете на Мапуче, но не говори за мир, а за слагане на край на жестокостите, които европейците извършват в родните му земи. Старейшините се вслушват в силните слова на безръкия воин и дори му позволяват да застане начело на армия от близо 3 000 боеспособни мъже.

За да може да участва в сраженията, Галварино нарежда на подчинените си медици да затворят раните му, и след това да превържат остриета към ръцете му. Така той е в състояние да се сражава с враговете си, въпреки че китките му са отсечени. Смята се, че идеята и конструкцията на странните протези не е традиционна за индианците от региона, а е плод на мисълта на самия легендарен герой.

Галварино напада с войската си испанска войскова част, наброяваща 1 500 души. Макар армията му да е два пъти по-многобройна от тази на конкистадорите, неговите мъже са въоръжени с лъкове и копия с каменен връх. От своя страна европейците разполагат с бойни коне, метални доспехи, копия и саби, мощни арбалети и дори огнестрелно оръжие. Оказва се, че индианците нямат никакви шансове за победа, тъй като са подценили враговете си.

Виждайки как бойците му падат един след друг, Галварино решава да направи един последен подвиг преди да намери смъртта си. Той успява да стигне до центъра на противниковата армия и да влезе в схватка с главния командир на Гарсия Уртадо се Мендоса. Легендата разказва, че героят успява да убие противника си, но след това е пленен, пребит и хвърлен на песовете в испанския лагер. За съжаление няма нито едно писмено или веществено доказателство, което да потвърди или отрече края на историята за несломимия воин.

Според антрополозите Галварино остава във фолклора на Мапуче, тъй като е силен събирателен образ на съпротивата на индианците срещу настъпващата чужда култура. Освен това воинът е символ на устойчивостта на местната култура, която въпреки че е подложена на репресии и асимилация, успява да оцелее през вековете.

Редактор: Георги Динев