Дейвид Джак: създателят на салбутамола, продаван с търговското име "Вентолин"

От 1961г.

Шотландецът Дейвид Джак бил забележителен мъж и изключителен учен, който по време на професионалния си път разработил голям брой жизненоважни лекарства, между които и т. нар. салбутамол, продаван успешно и днес под търговската марка "Вентолин" и широко използван в лечението на астма.

През 1961-ва Джак застанал начело на научния екип на британската компания "Allen and Hanburys", която три години по-рано се била трансформирала в дъщерно дружество на фармацевтичния бранд "Глаксо" ("Glaxo"). В малката лаборатория на предприятието в Уеър, специалистът успял да събере екип от начетени и много продуктивни свои колеги. Винаги с една крачка в мисленето си пред другите, експертът добре разбирал, че основната стратегия на "Глаксо" към този момент да се сдобива с лиценз за продажбата на чужди продукти не е особено печеливша в условията на бързо развиващата се фармацевтична индустрия. Нещо повече, той смятал, че всички направени инвестиции биха отишли на вятъра, ако не се насочат директно към разработката на медикаменти срещу някои от най-разпространените здравословни нарушения. В този ред на мисли, "отборът" на шотландеца съсредоточил усилията си в борбата с често срещаните респираторни и сърдечносъдови заболявания, както и с болестите на храносмилателната система.

В работата си научният тим в Уеър решил да действа в създаването на лекарства според принципите на много популярната тогава рецепторна теория. Тя постулирала, че съвременните медикаменти трябва да се използват, за да оказват определено влияние върху системата от хормонални отговори в организма.

Първият голям успех за учените дошъл през 1966-та, когато Дейвид и колегите му създали нов ефективен препарат срещу астма – бронходилататорът салбутамол. Пуснат на пазара под търговското наименование "Вентолин" през 1969-та, медикаментът бързо се отплатил на своите "родители" за вложените усилия. Към днешна дата, той все още е изключително успешен, а  приходите от продажбите му на годишна база се оценяват на повече от един милиард долара. Няма съмнение, че откриването му помогнало на милиони хора по земята да се почувстват победители в борбата с коварното състояние.

През май 1976г. "отборът" на шотландеца направил още един голям пробив, разработвайки лекарствен препарат, предназначен за лечение на язва на стомаха и на дванадесетопръстника. Активната му съставка, наречена ранитидин хидрохлорид, принадлежала към т. нар. H2-антагонисти. След като било тествано в продължение на пет дълги години, през 1981-ва лекарственото средство направило своя дебют на пазара под търговското наименование "Зантак" ("Zantac").

С умела маркетингова стратегия, особено успешна на територията на САЩ, "Зантак" за нула време изпреварил по продажби по-рано въведеният в употреба "Тагамет" ("Tagamet") на компанията „Смит Клайн и Френч“. Що се отнася до Дейвид Джак, той останал в редиците на "Глаксо" до официалното си пенсиониране, в ролята си на директор на изследователския отдел в периода от 1978-ма до 1987г.

Въпреки че не бил удостоен с Нобелова награда за медицина заради своите открития (която със сигурност заслужавал), шотландският учен многократно бил награждаван за своята неуморна изследователска работа. Той безспорно бил специалист с изключителни ум и възможности.