Действие на прополиса на клетъчно ниво

От 1815г.

Прополисът е естествен продукт, който е бил познат и използван от човека в продължение на векове. Това е най-вече, защото човекът се научава сравнително рано да използва продуктите на опитомените пчели.
Едни от най-ранните записи, касаещи употребата на прополис датират от около 300 г. пр.н.е. Употребата на пчелния клей и продължава и днес под формата на домашни лекарства, пасти за зъби, кремове, мазила, капки и хранителни добавки.

Проведени са немалко изследвания, касаещи многобройните свойства на прополиса. Въпреки това голяма част от структурата на ароматния пчелен продукт до голяма степен е неизвестна. Изискват се по-нататъшни изследвания, които биха могли да доведат до нови открития за неговия състав и възможните му приложения.

Флавоноидите, открити през 1815 година от Мишел Йожен, както и антиоксидантните феноли, концентрирани в прополиса са мощни антиоксиданти. Те са способни да блокират действието на свободните радикали, които имат свойството драматично да възпрепятстват и нарушават нормалния клетъчен метаболизъм. По този начин се защитават липидите и някои други биоактивни съдединения (като витамин С) от окисление и разрушаване. Активни свободните радикали, заедно с други фактори, се смятат за отговорни за стареенето на клетките и други разрушителни за клетката  и ма като цяло. Такива са например сърдечно-съдовите заболявания, артрит, рак, диабет, и невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер. Прополисът се използва в козметични продукти (кремове за лице, мехлеми, лосиони и разтвори).

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука