Демони, таласъми и магьосници - как хората си обясняват кошмарите в миналото

Сънищата представляват важна част от митологията на почти всички етноси и народи. В продължение на хиляди години нашите прадеди се опитват да си обяснят виденията, които получаваме докато спим. Според някои те са знамения за бъдещето, според други те отразяват най-съкровените желания на даден човек. Повечето народи вярват в свръхестествения произход на това често срещано явление.

Един от основните аспекти на сънищата, които стават повод за създаване на цели фолклорни мотиви, са кошмарите. И наистина, лошите сънища сякаш се запечатват по-добре в съзнанието ни, тъй като предизвикват у нас особено силни чувства като страх, тревожност, ужас и дори усещане за смърт.

За да си обяснят тези негативни видения, жителите на Европа, по-специално в централната и северната част на континента, са създали множество митове, свързани с кошмарите. Един от най-разпространените мотиви е, че някакво зло същество със свръхестествен произход седи върху гърдите на спящия, като по този начин не само предизвиква страховити видения, но и задушава своята жертва.

Един от най-популярните примери за подобен фолклорен елемент е немската дума Alptraum. В буквален превод терминът се превежда като „таласъмски сън“. На първо четене изразът може да се разгледа като грозното в съня, но другият, по-архаичен термин за кошмар е Alpdruck - „таласъмски натиск“. Този термин е свързан с древното германско вярване, че понякога страховитите гоблини сядат върху гърдите на спящия, за да му причинят задушаване.

Подобно свръхестествено явление се среща и в нордическите саги. Според обитателите на Скандинавия и Исландия, кошмарите се дължат на женски зловреден дух, наричат „маре“. Маре са призрачни създания, които притискат с тежестта си гръдта на спящия и понякога дори убиват жертвата си. Най-известният разказ, включващ подобно същество, е смъртта на шведския крал Ванланди, който изоставил своята финландска съпруга. В резултат на това тя помолила вещицата Хулда да изпрати на владетеля смъртоносния призрак Маара, който премазва с тежестта си краката на спящия мъж, в резултат на което той загива.

Демоничното същество се появява и в други страни, като най-вероятно са принесени от викингите по време на Викингските нашествия. Английската дума Nightmare, чието значение е кошмар, буквално означава „нощна мара“. Българската дума за лош сън идва от френския израз Cauchemar, означаващ „натискът на марата“.

Във френския и белгийския фолклор обаче съществото не е самородна демонична сила, а е дело на вещица. В този случай жена, притежаваща свръхестествени сили, изпраща своята душа да тормози спящите, оставяйки смъртното си тяло да лежи в ступор. Смята се, че митът е базиран на келтската представа за излизане от тялото. Галските друиди от Античността си приписват подобни свойства. По свои думи жреците могат да напускат физическото си тяло и да пренасят разума си в различни животни, като по този начин виждат през техните очи, тичат с техните лапи, летят с техните криле и т.н.

В някои предания марите не са дело на вещици, а на девойки, които не осъзнават своите свръхестествени сили. В Белгия е разпространен мотивът за жени, които несъзнателно тормозят своите възлюбени насън. За да се отърве от кошмарното същество, момъкът ляга да спи, държейки на корема си нож, чието острие сочи нагоре. По някое време той се събужда от силен писък, а на сутринта открива любимата си мъртва, с отворена рана в областта на корема или гърдите.

В славянския фолклор съществото мора, наричано още кикимора, има подобни сили. Но за разлика от своя германски еквивалент, тя не само души спящите мъже и жени, но и извършва всякакви пакости и нанася щети на къщата. Освен това кикиморите имат по-физически характер и често обитават блатисти или гористи местности и нападат единствено посетителите, осмелили се да навлязат в нейната територия. Те най-често преследват човека, ако той отсече дърво от ареала им или извърши друго действие, с което нарушава целостта на природата.

След като разгледахме основните митове, отнасящи се за произхода на лошите сънища, следва да посочим съвременното обяснение на медиците и антрополозите, изучаващи човешкия мозък. Най-често кошмарите се дължат или на нарушения в съня, или на неправилна сънна поза. И в двата случая е напълно възможно сънуващият да излезе рязко от покой и да се събуди. При подобен рязък преход от сън към будно състояние, човек може да изпадне в така наречената сънна парализа.

Сънната парализа е състояние, при което рязко събудилият се човек не е в състояние да се движи, а образите от съня се сливат с реалната картина, предавана на мозъка от очите. Това най-често води до кошмарни видения, съпроводени от парализа и чувство за задух. В по леките случаи събудилият се изпитва единствено напрежение в гърдите и усещане за необяснима потиснатост.

Като прибавим и факта, че някои хора умират в съня си, съществуването на свръхестествено създание, причиняващо тези физически и психически проблеми, е изключително удобно за древните германски народи. По този начин те успяват да си обяснят няколко мистериозни феномена, в които няма нищо магично, но чието изследване е отвъд възможностите на хората от Античността и Средновековието. Тази теория обяснява и защо скандинавския мит се разпространява толкова лесно сред народите, имащи контакт със суеверните викинги.

В заключение бихме казали, че ако имате проблеми със съня или непрестанно сънуване кошмари, по-добре се консултирайте с лекар или психолог, вместо да обвинявате призраци или таласъми…

Редактор: Георги Динев