Магу - китайската богиня на здравето и дългия живот

От 401г. до 501г.

Здравето и дългият живот са ценени от почти всички народи, съществували през вековете. Именно затова повечето традиционни религии почитат бог или божество на лечението. Подобна фигура в пантеона на елините е бог Асклепий, а някои историци смятат, че в славянската митология над човешкото здраве бди един от тримата основни богове - слънчевият покровител Дажбог.

В Далечния изток, и особено в Китай, традиционната медицина и схващанията за здравето и неговото поддържане са застъпени в самата религия. Именно затова не е особено учудващо, че заедно с китайските методи на лечение, в Корея и Япония се разпространява е вярата в богинята Магу. Тя е покровителка на Живота и може да изцели всяка една болест.

В корейските предания Магу е една от сътворите на света и има сходна функция с елинската богиня Гея. В Япония тя е асоциирана основно с изцелението. В Китай обаче митологичният образ на божеството е доста по-различен. Според китайските предания Магу не е със свръхестествен произход, а смъртна девойка, която е обожествена от природните сили заради добрината си.

Преданието разказва, че Магу е нимфа, която преди „възнасянето“ си е най-обикновена шивачка. Смята се, че малко преди 20-тата си годишнина тя живее с баща си. Семейството е доста бедно и едвам успява да свърже двата края. Веднъж един от клиентите на девойката заплатил за шивашките услуги с добре узрял прасковен плод. Вместо да даде прасковата на баща си, Магу занася плода на една още по-бедна старица, която стои в близост до жилището на момичето.

Бащата на Магу се разгневява от постъпката на дъщеря си и я заключва в стаята й, като по този начин попречва на девойката да занесе на старицата още храна, която взима от собствената си трапеза. Момичето все пак се измъква, но бедната жена си е тръгнала, оставяйки след себе си само костилката от прасковата. Тя решава да засади костилката и от нея изниква дърво, чиито плодове съдържат целителен нектар. Тъй като Магу раздава лековитите плодове безплатно, самата тя се превръща в безсмъртна нимфа, която да се грижи за здравето на хората по света.

Легендата за обожествената девойка е датирана около пети - шести век след Христа. Антрополозите обаче смятат, че митът е много по-стар. Според някои учени образът на нимфата е базиран на божество на конопа, почитано в Далечния изток още през Бронзовата ера.

Едно от основните доказателства за тази теза е самото име на нимфата. Магу е съчетание от думите за канабис и дева. В някои части на Китай наркотичното растение се почита като символ на богинята на здравето. И макар за нас, хората от Западната доктрина, подобна връзка да изглежда странна, в Далечния изток семките от индийски коноп се използват за направата на множество традиционни лекарства, както и по време на някои религиозни ритуали.

Едно от основните места, където се почита Магу, е храмовият комплекс Тайшан. Тайшан е планински рид, считан за една от Петте свещени планини в китайската религия. По склоновете на планината в миналото са разположени няколко естествени ниши, в които канабисът намира перфектни условия за живот. Монасите от комплекса твърдят, че растението избуява в цялата околия, тъй като мястото е благословено от самата Магу.

В наши дни Магу се асоциира по-често с прасковите, в миналото конопът заема много важна роля в духовния живот на китайците. Смята се, че дрехите от влакната на растението са свещени и конопеният плат става символ на висока обществена позиция. Орнаменти от коноп са намирани по облеклото на множество свещеници и благородници от Тайван и поречието на Хуанхъ.

Редактор: Георги Динев