Джеймс Макензи и ролята му за развитието на кардиологията в Англия

От 1902г.

Сър Джеймс Макензи несъмнено бил ключова фигура в развитието на кардиологията на Острова. Той бил роден в малко шотландско градче и въпреки че първоначално имал сериозно намерение да се занимава с фармация, все пак решил, че призванието му била медицината. Така, без да се замисля повече, младежът успял да получи медицинско образование в престижния Единбургски университет.  

Малко след като се сдобил с диплома, Макензи започнал да практикува в Бърнли, Ланкашър. Младият доктор бил амбициозен, с новаторско мислене, а незнанието и предразсъдъците в професията искрено го дразнели. Затова още в началото на своята кариера шотландецът се посветил на внимателни и продължителни клинични наблюдения над голям брой здравословни нарушения. Целта му била да събере богата информация за произхода и симптоматиката на различни болести, което впоследствие щяло да помогне на колегите му да дават по-адекватни диагнози и най-важното – да провеждат правилните лечения.

Не било тайна, че интересите на шотландеца били строго ориентирани към изучаване на сърдечносъдовите заболявания и по-специално – на сърдечносъдовата недостатъчност, характерна при някои бременни жени. С цел да осъществява максимално достоверен анализ на нарушенията в сърдечния ритъм, медикът често си водил подробни доклади за честотата на пулса. Това той извършвал с помощта на специален уред, наречен сфигмограф. Макар и с примитивен дизайн, устройството позволявало осъществяването на хартиен запис на показателите на кръвното налягане. Малко по-късно, за нуждата на своите проучвания, Макензи не се поколебал да разработи и собствен уред, който нарекъл полиграф (или по-познат в съвремието ни като "детектор на лъжата").

През 1902г., след близо 28-годишен период на самотни наблюдения и неуморни проучвания, Сър Джеймс Макензи подарил на медицинската гилдия огромния си научен труд "The Study of the Pulse". Безценното четиво предоставяло широки научни познания и безспорно подпомогнало много развитието на кардиологията в Англия.

Тъй като в родната му Шотландия обаче Макензи се почувствал недостатъчно оценен, през 1907г. той решил да се премести в Лондон, където започнал да разпространява новаторските си идеи и виждания. На следващата година излязла и втората му книга – "The Heart", а през 1913г. той оглавил първото кардиологическо отделение в Лондонската болница. Там той се срещнал и успял да вдъхнови с ентусиазма си много други специалисти, между които Томас Люис и Джон Паркинсон.

Задължително трябва да се спомене, че Макензи пръв обърнал внимание на опасната природа на синусовата аритмия и на специфичното състояние на прескачане на сърцето (известно днес като екстрасистоли). Шотландецът рационализирал и терапията с дигиталисови препарати. Той бил пионер в изучаването на тайнственото т. нар. предсърдно мъждене, което специалистът първоначално нарекъл "предсърдна парализа". Лекарят отделил много време от живота си, за да разследва причините и механизмите на развитие на състоянието.   

Освен това, в сътрудничество със своя колега и приятел Томас Люис, той проучил  из основи интересно заболяване, което в началото на 20-ти век било често срещано при мъжете и редовно ги превръщало в негодни за изпълняване на военните им задължения. Ставало дума за, в началото смятан за сърдечен, проблем, който дълго време бил с неизяснен произход. В крайна сметка Макензи и Люис достигнали до извода, че, всъщност, болестта не се изразявала в сърдечносъдово нарушение, а по-скоро имала психологически корени. Въпросният синдром можел лесно да се преодолее с подходящи упражнения и съответните промени в начина на живот.  

През 1918г., въпреки славата и успехите си (през 1915г. експертът получил рицарско признание от крал Джордж V), Макензи решил да се откаже от доходоносната си практика в Лондон и да се прибере в Шотландия. Медикът се установил в Сейнт Андрюс, където основал иновативен институт за клинични изследвания. Институцията била затворена през 1944г., но завещала на следващите поколения медици огромна база с данни от различни проучвания.

По ирония на съдбата, още през 1908г. Сър Джеймс Макензи започнал да се оплаква от сериозни болки в сърдечната област. Не е случайно, че той се посочил като "случай 28-ми" в книгата си "Angina Pectoris", публикувана през 1923г. Малко след това лекарят починал, а, по негово желание, сърцето му било извадено и "послужило" за патологическо проучване.

Няма две мнения по въпроса, че Сър Джеймс Макензи бил отдаден на работата си и постигнал много в областта на кардиологията.