Джоузеф Листър – бащата на съвременната антисептична хирургия

От 1827г. до 1912г.

Джоузеф Листър е британски хирург и пионер в областта на антисептичната хирургия. Той успешно въвежда карболовата киселина (днес известна като фенол) за стерилизацията на хирургични инструменти и почистването на рани.

Гениалният Листър демонстрира, че етиологията на ферментацията (доказана от Луи Пастьор) и инфекцията, която довежда до гангрена, са едни и същи процеси. В отговор на движението за забрана на хирургията в болниците заради ужасно високата смъртност в следствие на инфекции, Листър променя лечението на отворените фрактури, избягвайки ампутациите, и се стреми към запазване на крайниците, отваряйки път за коремни и други вътрешни операции.

Лорд Листър е роден през 1827 г. в Англия в квакерско семейство (християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Баща му става член на Кралското общество заради конструирането на първите анахроматични лещи. Заедно с Томас Хочкин написват статия, посветена на червените кръвни телца. Родителите на Листър  оказват голямо влияние върху живота и кариерата му.

Листър е отличен студент в Лондонския университетски колеж и става хирург в университетската болница, а по-късно и член на Кралския колеж на хирурзите. По съвет на проф. Шарпли, който преподава физиология, той продължава обучението си при известния хирург Джеймс Сим в Единбург. Листър по-късно се жени за по-голямата дъщеря на Сим, Агнес.

Листър има интерес главно към възпалението, процес, който по онова време се смята за специфично заболяване, не за отговор на здравата тъкан към инфекцията. Листър разбира, че възпалението води до загуба на жизненост, което прави тъканите безпомощни, все едно са мъртви, срещу организмите, които по-късно определя като причинители на ужасяващите хирургически инфекции. Той публикува 15 статии за работата на мускулите на кожата и окото, за коагулацията на кръвта и промените в кръвоносните съдове при инфекция.

На 33 години той е назначен за професор  по хирургия в университета в Глазгоу, но му отнема година, за да се добере до привилегированата Кралска болница.

Когато Листър започва работа като хирург, хирургията е на примитивно ниво спрямо днешните стандарти. Въпреки че още през 1546 г. Франкасторо от Верона представя теорията, че малки микроорганизми може би причиняват заразните заболявания, никой не ги свързва с инфекциите на раните. Завивките и лабораторните престилки не се перели, а хирургичните инструменти се почиствали само преди да се приберат в хранилището. С една и съща сонда се проверявали раните на всички пациенти за наличието на гнойни джобове. Гнойта обикновено съпътствала всяка рана и лечение. Хирургични операции се извършвали от време на време, но се говорело за забраната им във всички болници заради следоперативните инфекции и усложнения. Работата на Земелвайс върху следродилната треска, била все още непопулярна.

Интересът на Листър към зарастването на раните започва, когато работи при сър Ериксен. Той вярвал, че раните се инфектирали от миазми, които се появяват от самите рани и се разпръскват във въздуха. Ериксен заключава, че повече от седем пациента с инфектирана рана в отделение с 14 легла, насищат въздуха и разпространяват опасни газове, причиняващи гангрена. Но Листър не бил убеден, защото след почистване на гноясалите рани, някои от тях заздравявали. Това породило подозрението, че нещо в самата рана причинява инфекцията.

Листър стига до гениалните си заключения, когато по съвет на Томас Андерсън, професор по химия в Университета в Глазгоу, той прочита статията на Пастьор Recherches sur la putrefaction (Изследвания върху гниенето). Той решава, че същият процес, който причинява ферментацията, е свързан и със сепсиса при раните. Листър наблюдава, че смъртността при обикновени и отворени фрактури се различава значително и стига до заключението, че инфекцията се причинява от излагането на незащитените от кожа рани на замърсения въздух. Той започва да изпробва антисептичния метод при отворените фрактури, тъй като ако не подействал, винаги оставала възможността за ампутация на крайника.

Също така, подобно на Игнац Земелвайс, Листер забелязва, че бебетата, изродени от акушерки, имат по-голям шанс да оцелеят, отколкото онези, доведени на този свят от хирурзи, тъй като акушерките си мият ръцете по-често. Той въвежда практиката хирурзите да си мият ръцете преди и след операция с разтвор на карболова киселина, и да носят чисти ръкавици. Листер използва карболова киселина и за стерилизирането на медицинските инструменти и операционната зала.

Скоро положителните резултати от този нов метод на лечение били налице и Листър решава да напише публикация за откритието си. Работата му е публикувана в две статии в журнала lancet – първата през март 1867 г., а втората през юли същата година. На срещата на Медицинската асоциация в Дъблин през август 1867 г. Листър не се свени да заяви, че двете отделения на хирургията в Кралската болница в Глазгоу, където работи, са сред най-нездравословните в цялата болница. Но след въвеждането на антисептичното третиране, те променят напълно облика си. Той с гордост съобщава, че през последните 9 месеца не е имало нито един случай на пиемия, гангрена или еризипел (червен вятър).

Д-р Листър доказва, че асептичната хирургия помага за повишаването на успеваемостта на много видове операции. Той оперирал мозъчни тумори, поправял коленни капачки с метална тел и подобрил значително изпълнението на мастектомията.

Листър прави много подобрения на метода си за третиране на рани и иконичната карболова киселина е само част от еволюцията на революционните антисептици. Разбира се, срещу техниката му се изправят и много скептици, като някои от доводите на неговите колеги са направо легендарни. Но ентусиазмът след положителните резултати при пациентите също не липсвал. Германия първа започва да прилага антисептичните методи на Листър, след това и САЩ, Франция и чак на последно място Великобритания. Някои от доводите против техниката му са разбираеми, тъй като бактериите са прекалено малки, за да бъдат видени под микроскоп, а и Листър смятал, че въздухът е източникът на заразата. Той получава отличия и престижни награди от много държави и е обявен за пер (барон) във Великобритания.

Листър е просто човек и в историята му разбира се присъстват и някои черни петна. Въпреки че студентите му го уважавали и ценели, колегиалността в Глазгоу била проблем и хирургът отказал да си подели успеха с други лекари от екипа на болницата заради голямата предпазливост на администрацията на Кралската болница. Острата му критика към системата за преподаване на медицина в Лондон почти му коства назначението в болницата на Кралския колеж във върха на кариерата му, и той също така се проваля в подкрепата на равенството между мъжете и жените в медицината. Умира през 1912 г. 

Усилията на Листър в областта на антисептичните препарати и техники, полагат основите на съвременната хирургия и допринасят за значителното нарастване на процента на успеваемостта на хирургичните интервенции и намаляването на смъртността. Джоузеф Листър остава вдъхновение за хирурзите и до днес.

по статията работи: Величка Мартинова