Джулия Тофана - отровителката с най-много убийства в света

От 1633г. до 1659г.

През епохата на Ренесанса настъпват големи промени в мисленето на европейците. Появява се идеята за стойността на отделния човек, както и интерес към устройството на Вселената отвъд църковните разбирания. От друга страна някои догми остават недокоснати от промяната. Например, жените все още нямат право на лично мнение и избор. На тях все още се гледа като на безгласни домакини, чиято основна функция е да раждат деца.

Повечето от ренесансовите девойки се омъжват не по любов, а по уговорка. Целта на тези уговорени бракове най-често е сближаване между два рода. Понякога момичетата са обещавани на жестоки и студени мъже, които се държат ужасно с невестите си. Разбира се, жените нямат право да се разведат, тъй като това би разрушило сключения договор между родителските семейства.

Италианката Джулия Тофана е плод на подобен уреден брак. Предполага се, че нейната майка не успява да изтърпи избухливия характер на съпруга си и през 1633-та година го отравя. Властите разкриват престъплението и седмица по-късно отровителката е екзекутирана. По това време Джулия вече е зряла жена, която твърдо се застъпва за правотата в постъпката на майка си.

Историците предполагат, че тъкмо тази екзекуция подтиква Тофана да се занимава с поръчкови убийства чрез отрова. Още през 1633-та тя отваря козметичен бутик в Палермо, наречен „Манна на св. Никола от Бари“. Всъщност гримовете и помадите в магазинчето служат само за декор. Истински ценната стока, която се продава там, е специална отрова, наречена Aqua Tofana. Токсичното вещество представлява тинктура от беладона, арсеник и олово, както и някои други съставки, които са неизвестни и до днес. Според разказите на клиентите на Тофана, нейният смъртоносен тоник няма никакъв вкус, мирис или цвят и не може да се усети по никакъв начин, ако е изсипан в нечие питие или храна.

Огромна част от клиентелата на „Манна на св. Никола от Бари“ са отчаяни от съпрузите си жени. Слухът за специфичните стоки на доня Тофана се предава из града от уста на уста. През 17-ти век отровата е добре познато средство за убиване и много дами се възползват от него като начин за отстраняване на неудобните за тях люде. Според думите на самата убийца, в бутика й пристигат основно жени, които страдат от домашно насилие и искат да прекратят всекидневния тормоз.

Бизнесът на Джулия Тофана се разраства значително само за няколко години. За да избегне ненужното внимание на властите, тя се мести първо в Неапол, а след това и в Рим. Освен това в магазина вече работи дъщеря й, както и още трима служители. Дамите от цяла Италия, които мразят съпрузите си, посещават видната „козметичка“. Най-гениалното в работата на отровителката е, че съставките за Aqua Tofana се доставят напълно легално, тъй като се използват и за направата на пудра за лице. Това прави нейният истински занаят много труден за разкриване.

През 1659-та година една от клиентките на Тофана се издава пред мъжа си, който я хваща да изсипва нещо в супата му. Жената е отведена за разпит при Римската инквизиция и скоро името на мястото, където отровата е приготвена, излиза наяве. „Манна на св. Никола от Бари“ е претърсен, а персоналът е подложен на мъчения, с цел да се изкопчат самопризнания. След като четиримата задържани изповядват вината си пред инквизиторите, са обесени пред публика.

Самата Джулия Тофана, която по това време вече не работи в бутика, а живее в покрайнините на Рим, разбира за залавянето на дъщеря си и нейните колеги, и моментално се укрива в най-близката църква, където иска политическо и религиозно убежище. Тъй като молбата й е приета, папските подчинени нямат право да я изкарат от Божия дом със сила. Затова те пускат слуха, че Тофана е отровила градските кладенци. Няколко часа по-късно разгневена тълпа от граждани на Рим нахлуват в църквата и завличат жената до покоите на Инквизицията.

След дълги мъчения Джулия Тофана не само признава вината си, но и издава имената на нейните съучастници, както и на някои от клиентите си. Оказва се, че за малко повече от 20 години тя е продала отровата си на над 600 души, повечето от които жени. След разпита тя е изкарана на площада и е обесена до телата на своите колеги и дъщеря си. След това трупът й е провесен на стената на Църквата, дала й убежище няколко дни по-рано.

Според някои историци Тофана не е нищо повече от поръчков убиец, който прикрива мерзостта на занаята си зад измислени морални ценности. Според други тя наистина е вярвала, че помага на съпругите, страдащи от домашен тормоз. Независимо какви са били мотивите й, Джулия Тофана остава в историята като най-успешната отровителка в света.

Редактор: Георги Динев