Динша Гхадиали и неговата цветотерапия

От 1879г.

Динша Гхадиали бил роден в Мумбай (Индия) през 1873-та. Изглежда, че още от много малък той се показал като способен младеж, който в училище проявявал нескрит интерес към науката. Не е случайно, че само на 11 години момчето станало личен асистент на професора по математика и наука в престижен колеж в родния му град. Историята "мълчи" за това по какъв начин впоследствие индиецът успял да се сдобие с докторска и още няколко други научни титли. Така или иначе, по някое време през житейския път той съвсем "сериозно" започнал да се представя за лекар.

Нещо повече, хиляда осемстотин седемдесет и девета се оказала повратна година в неговата бъдеща "медицинска" кариера. Точно по това време племенницата на негов приятел се оплакала, че страда от тежка форма на колит, който не се повлиявал от никакви медикаментозни средства. Динша бил запознат с т. нар. хромотерапия и положителното влияние на светлината и цветовете и решил, че може набързо да излекува жената. Той взел една обикновена керосинова лампа, чиято светлина филтрирал през оцветена с индиго чаша. После накарал пациентката си да стои продължително време под въпросната светлина. Едновременно с това, той накарал дамата да изпие чаша (също оцветена и излагана на светлина) мляко. Речено сторено. Процедурата била повтаряна няколко пъти на ежедневна база. Само след три дни момичето се почувствало много по-добре и успяло да стане от леглото.

Реализираният успех  мотивирал специалиста да започне мащабни проучвания върху положителните ефекти на оцветената светлина върху човешкия организъм.  През 1911г. индиецът заминал за САЩ, където се установил трайно.

През април 1920г. Гхадиали за пръв път представил на света своята система за лечение, която нарекъл Спектро-Хром. По думите му, тя можела да излекува всяко заболяване, дори и сериозните такива. "Медикът" разработил и голям набор от прожектори и други аксесоари, които успешно продавал в продължение на няколко години. Нищо не му попречило да основе и собствен институт, в който само за четири години успял да обучи в практиката си повече от 800 човека, разбира се –  за немалка сума пари.

През 1924-та година методите на Гхадиали за пръв път били поставени под съмнение. В здравния журнал на Американската медицинска асоциация излязла просторна публикация, която остро критикувала системата на "доктора". Авторите на статията предварително се извинили на читателите, че отделят толкова много внимание на подобен род тема. Но, както обяснили те, притеснението за здравето на пациентите ги мотивирало да действат по въпроса. Обезпокояващ за тях бил фактът, че индийският лекар се опитвал да третира само със светлина и цветове сериозни състояния като: белодробна туберкулоза, сифилис, диабет и какво ли още не.

През 1931-ва докторът най-накрая учтиво бил "поканен" в съда в Бъфало, за да защити ефективността и безопасността на лечебната си практика. Като свидетели по делото били поканени няколко негови приятели лекари – Кейт Балдуин, Марта Пийбълс и Уелкъм Хейнър. И тримата били с утвърдена медицинска кариера и, странно или не, подкрепили своя индийски колега. Когато била попитана от прокурора дали терапията на Гхадиали може да лекува рак, д-р Балдуин посочила много реални случаи, в които това наистина било възможно. Самата тя в своята дейност била използвала уредите му, за да третира гонорея, сифилис, тумори на гърдата, изгаряния от трета степен и още много други състояния. Нещо повече, Кейт заявила, че през цялата си практика не била срещала по-ефективни методи от тези на индиеца за справяне с толкова голям спектър от проблеми.

Д-р Марта Пийбълс също не спестила "комплиментите" си за своя индийски колега. Тя била с 30-годишен лекарски стаж, а по време на Втората световна война присъствала на повече от 61 операции на дневна база. Пийбълс споделила, че заради заболяване, била принудена да се пенсионира, но, подлагайки се на системата на Динша, успяла да закрепи и заздрави здравето си. За десет години тя била използвала цели седем "цветни" машини, с които лекувала рак, артрит, полиомиелит и още много други медицински състояния. За да не остане по-назад, д-р Уелкъм Хейнър също похвалил откритието на Гхадиали. Така, съдията нямал никакъв шанс пред тези авторитети в медицината и се принудил да признае за безопасна лечебната практика на индиеца, а него за – невинен.

През 1947-ма обаче Динша отново се "разкарал" до съда. Този път лекарят нямал "агитка" в своя защита и бил признат за виновен заради упражняване на нелегална медицинска практика и неправилно обозначаване на използваните от него уреди. В резултат, той трябвало да предаде всички книги, статии и писмени материали, свързани с прокламиране на терапията си, и те били изгорени. Гхадиали бил осъден на пет години пробация, било му заповядано да спре да практикува и да затвори института си. Все пак, "учебното" заведение продължило да работи, макар и при определени ограничения, до смъртта на "лекаря" през 1966г.

Не е ясно доколко Динша Гхадиали е вярвал в полезността на своята дейност, но, така или иначе, той заслужено попада в списъка с най-големите шарлатани в медицината.