История на туберкулозата
Човечеството се сблъсква с туберкулозата, наричана и "жълтата гостенка", още в древни времена. В по-голяма си част възникващите случаи на болестта се причиняват от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Учените твърдят, че е възможно родът, от който прозлиза тя - Mycobacterium, да присъства в природата от 150 млн. години. Самата Mycobacterium tuberculosis в своя най-ранен вариант се появява преди близо 3 млн. години в Източна Африка, а щамовете й, които днес предизвикват заболяването, идват от общ прародител, появил се преди близо 20 000-15 000 години.
Туберкулозата през древността
Съществуват множество доказателства, че хората се разболявали от туберкулоза още в Древен Египет, Древна Гърция и Рим, в цивилизациите в Южна Америка, тя дори се споменава в библейските книги. Независимо, че в египетските папируси не се откриват описания на болестта, съвременните учени разпознават специфичните скелетни деформации в египетски мумии, характерни за туберкулозата.
Учените се натъкват на първата документирана следа, свързана със заболяването, в библейските книги. Там тя е назована с еврейската дума "schachepheth". Преди 3300-2300 години е направено и едно от първите описания на туберкулозата в индийски и китайски писмени източници.
В Древна Гърция болестта е позната под името "фтизис". Прочутият лекар Хипократ говори за симптомите й в книга I, За епидемиите. Друг медик - Кларисимус Гален, лекар на император Марк Аврелий през 174 г. сл. Хр., посочва треската, оцветените с кръв храчки, изпотяването и кашлицата като основните симптоми на туберкулозата. За нейното лечение той препоръчва мляко, чист въздух и соеви напитки.
Много лекари, живели в епохата на Римската империя, също не пропускат да отбележат своите срещи със заразното заболяване. Археолозите намират из цяла Европа широк набор от доказателства за болестта, което е показател, че по римско време, а и след падането на империята тя е била много разпространена в тези периоди.
Времена на разкрития за "жълтата гостенка"
През Средновековие е документирана нова форма на туберкулозата, наречена скрофулоза. Тя представлява инфекция на сливиците и на лимфните възли и съдове. Във Франция и Англия популярното й название е "царско зло". Хората масово вярвали, че докосването от кралска особа е в състояние да излекува скрофулозата. Съществувала практика френските и английските монарси да пипат болните, за да оздравеят, и тя продължила години наред. Смята се, че британската кралица Ана е последната, която прилага метода в своята страна.
През 16 в. за първи път се прави ясно описание на заразния характер на туберкулозата, негов автор е италианският лекар Джироламо Фракасторо. През следващите години и векове учените все повече и повече разкриват спецификите на болестта. През 1679 г. Франсис Силвий дефинира патологичните и анатомични й особености в книгата си "Опера Медика". През 1720 г. британецът Бенджамин Мартен говори за инфекциозния произход на заболяването в своя публикация.
През 1819 г. Французинът Теофил Лаенек съобщава какви са патологичните признаци на болестта, една част от които са плеврит и белодробна кавитация (образуване на кухина в белия дроб, изпълнена с газове). Той доказва, че туберкулозната бактерия може да попадне и в стомашно-чревния тракт, в лимфните възли, в нервната система, костите и ставите, в пикочните и гениталните пътища, кожата.
Йохан Шонлайн е първият, който въвежда термина "туберкулоза" през 1834 г. В онези години все още не е ясно какво води до появата на болестта и се разпространяват най-различни теории. Смята се, че тя е вид рак, наследствено заболяване или инфекциозно.
Немският лекар Филип Фридрих Кленке успява да произведе през 1843 г. говежди и човешки форми на туберкулоза посредством инокулиране (вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми) на екстракти от милиарна туберкулоза в белите дробове и в черния дроб.
Роберт Кох, германски лекар и микробиолог, идентифицира, изолира и култивира бактерията, предизвикваща туберкулозата, в животински серум. Той произвежда животински модели на заболяването чрез инокулиране на микроорганизма. През 1882 г. Дружеството по физиолигия в Берлин публикува подробности за работата му.
Нововъведенията не спират и през 20 в., появяват се кожни тест за туберкулоза, разработен от Шарл Манту и Клеменс фон Пирке (1907-1908 г.); ваксината на Жан-Мари Герен и Алберт Калме (1921 г.); появата на антибиотиците и по-специално на стрептомицина (1943 г.), открит от Ваксман, Шац и Бюги.
Днес, стъпвайки на постигнатото от предшествениците, съвременните учени продължават да подобряват диагностичните процедури, лечението и превенцията по отношение на туберкулозата. В програмите на Световната здравна организация е планувано до 2050 г. болестта да бъде елиминирана.
Съдържание
Туберкулозата в Древен Египет и доказателствата за нея в мумиите
Доказателствата за наличието на туберкулоза в Древен Египет се съдържат както в писмени документи, т...
Туберкулозата и нейното разпространение в Южна и Северна Америка
Учените са открили доказателства, че туберкулозата е покосявала хората в Америка много преди пристиг...
Познанията за туберкулозата и нейните лечения в Европа до 19 в.
Туберкулозата отнема много човешки животи в Европа през 18 и 19 в. Макар тогава лека-полека учените ...
Жълтата гостенка – инфекциозното заболяване, благодарение на което Колорадо става част от САЩ в началото на 19 век
Открийте причината, поради която туберкулозата помага на Колорадо да стане част от американските щат...
Поява на първия туберкулинов тест
Научете как и от кого е създаден този новаторски диагностичен метод.
Методи за лечение на туберкулозата от началото на 20-ти век
Научете какви радикални и странни методи са били използвани през 20-ти век за лечение на туберкулоза
- Жълтата гостенка – инфекциозното заболяване, благодарение на което Колорадо става част от САЩ в началото на 19 век
- Стрептомицин - първият антибиотик, лекуващ успешно туберкулозата
- Д-р Сребра Родопска - създателката на една от най-добрите БЦЖ-ваксини в света
- Как бактериите определят модата през Викторианската епоха
Продукти свързани със СТАТИЯТА
БОРОВИ ВРЪХЧЕТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Жълтата гостенка – инфекциозното заболяване, благодарение на което Колорадо става част от САЩ в началото на 19 век
- Стрептомицин - първият антибиотик, лекуващ успешно туберкулозата
- Катастрофата в Любек, при която умират бебета след БЦЖ ваксина
- Парааминобензоената киселина – антибиотикът от 1943 година, ползван за лечение на туберкулоза
- Поява на първия туберкулинов тест
- Познанията за туберкулозата и нейните лечения в Европа до 19 в.
- Методи за лечение на туберкулозата от началото на 20-ти век
- Туберкулозата и нейното разпространение в Южна и Северна Америка
- Туберкулозата в Древен Египет и доказателствата за нея в мумиите
- Появата на туберкулозната ваксина и данни за профилактиката на заболяването през 20-ти век
Коментари към История на туберкулозата