Начало История на медицината Доктор Джовани Алдини - човекът, чиито експерименти вдъхновяват написването на "Франкенщайн"

Доктор Джовани Алдини - човекът, чиито експерименти вдъхновяват написването на "Франкенщайн"

От 1800г.

Доктор Джовани Алдини - човекът, чиито експерименти вдъхновяват написването на "Франкенщайн" - изображение

В тази статия историята на медицината ще ни припомни забравения случай на зловещия (и вероятно нестабилен психически) д-р Виктор Франкенщайн, чийто образ е вдъхновен от реалния живот и кариерата на един италиански медик на име Джовани Алдини.

За целта, ще се върнем назад във времето, когато Джовани Алдини е дете. Не са рядкост случаите, в които малчуганът наблюдава как чичо му - доктор Луиджи Галвани - извършва въодушевено медицински експерименти.



Доктор Луиджи Галвани посвещава повече от 10 години на лабораторните си проучвания с жаби. По-конкретно – с мъртви жаби. Медикът се интересува и изследва как краката на земноводните са свързани и как се извършва движението в тях. Той осъзнава, че ако долните крайници се стимулират с електрически ток, те започват да потрепват и да се движат. Освен това Галвани вярва искрено, че ако се въздейства на течността (в случая, това е кръвта), която свързва невроните по цялото тяло, то крайникът ще реагира с движение. Лекарят смята, че е в състояние да промени необратимите последици, които смъртта нанася на трупа.

Накратко, Луиджи Галвани счита, че може да "възкреси" мъртвите животни чрез електричество. Като имаме предвид как Джовани Алдини гледа с интерес как чичо му извършва тези страховити експерименти, определено не е изненада, че момчето избира медицината за свое призвание. След като се обучава в университета в Болоня, той следва стъпките на чичо си и започва да експериментира, реанимирайки мъртви жаби. Въпреки това, след смъртта на чичо му, Алдини започва да жадува за нещо различно, което, без съмнение, да бъде и по-вълнуващо.



Той повтаря същите експерименти с жаби, провеждани от д-р Галвани, но постепенно в опитите взимат участие и по-големи животни, които са с по-сложно устроена нервна система. Скоро д-р Алдини започва да привлича тълпи в лабораторията си, опитвайки се да "съживи" мъртви овце, свине, крави и говеда.

В по-голямата си част експериментите на Джовани Алдини са успешни. Прилагайки действието на електрически импулси върху труповете чрез силни батерии, главите на животните започват да потрепват, а след това и да мърдат наляво и надясно, очите им се местят в орбитите, езиците също се движат. Не след дълго един от тези ужасяващи експерименти ще отприщи вълна от многополюсни реакции.

За това, разбира се, има известни предпоставки. Алдини скоро се отегчава от експериментите си. Чувства, че е постигнал всичко, което от медицинска гледна точка, може да се направи с труповете на мъртвите животни. В известен смисъл – те вече не са неговата муза.

И така, естествената прогресия е "съсредоточена" върху опитите с хора. Въпреки това, в началото на 1800 г. в Италия не е никак лесно да се сдобиеш с труп, върху който да провеждаш медицински експерименти (по ред причини). При все това, в страната са налице безконечни мародерства и престъпност, а по тази причина задачата на лекаря се улеснява. За да открие "предмет" за експериментите си, д-р Алдини просто се отправя към улицата със съмнителна слава - "Пиаца Маджоре". Лекарят изчаква специално назначения от властите екзекутор да обезглави поредния италиански престъпник, осъден на смърт.

Алдини скоро разбира, че решението, чрез което би могъл да си набавя трупове за експериментите, също може да се окаже проблем. Обезглавените тела често са обезкървени, а без червената течност във вените, електрическите импулси биха били безполезни. Акумулаторът му няма как да сработи при безкръвени трупове.

Въпреки всичко става ясно, че в края на тунела има светлина и за лекаря. Докато в Италия смъртното наказание все още се извършва чрез обезглавяване, в Англия нещата стоят по друг начин - използва се бесилката. Така Алдини прави това, което би предприел всеки уважаващ себе си средновековен лекар - пътува до Лондон, където по това време един току-що обесен престъпник е предаден на "Кралския колеж по хирургия".

Тялото принадлежи на англичанин на име Джордж Фостър. Макар че допреди екзекуцията си престъпникът се е "радвал" на относителна анонимност, скоро името му ще стане едно от най-обсъжданите в Лондон. Почти непосредствено след пристигането си в "Кралския колеж", Алдини вече се е докопал до трупа и е прикрепил сонди към тялото на покойния Фостър, захранвани с батерия.

Алдини пуска електрическото захранване към сондата, оставяйки я свързана в продължение на часове, а през това време, насъбралите се тълпи гледат в захлас зловещото зрелище. Челюстта на смъртника трепери конвулсивно, лицевите му мускули са изкривени в гротескна маска, а лявото му око се отваря и затваря. В един зловещ момент дори изглежда, че трупът на Фостър "вдишва".

В крайна сметка, батерията на Алдини замира, а заедно с нея - и движенията на трупа - този път завинаги. Въпреки че лекарят смята, че неговият експеримент е неуспешен (тъй като Фостър, в края на краищата, не успява да се върне към живота), лекарите, които стават свидетели на експеримента, смятат делото на Алдини не за оскверняващо, а за медицинско чудо.

Новините бързо се разпространяват на Острова, а "подвигът" на Алдини (как Фостър отваря окото си и може би дори диша) се разчува масово. И, както се случва при всяка история, приказката постепенно започва да бъде преувеличавана от хорските разкази. Когато информацията за случая достига до ушите на малката Мери Шели (бъдещата писателка е дъщеря на добър приятел на д-р Джовани Олдини), историята е трансформирана дотам, че ръката на Фостър може да се движи свободно, а главата му се мести наляво и надясно.



Въпреки, че д-р Алдини може би не е обмислил напълно какви биха могли да са последиците от работата му (възможно е дори той повторно да се е опитал да реанимира мъртви пациенти), малката Мери Шели определено взима историята присърце, трансформирайки я по-късно в един от първите романи на ужасите. Нейният главен герой, д-р Виктор Франкенщайн, поразително прилича на медика Джовани Алдини.  Книгата улавя дори маниерите и намеренията на медика.

При все това практиката по реанимирането на мъртви тела сякаш замира с опитите на италианеца. Въпреки всичко не може да се предположи как точно би реагирал трупът на Джордж Фостър при експеримента, ако батерията на "Алдини" бе проработила успешно.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимки:www.all-that-is-interesting.com/giovanni-aldini-frankenstein

commons.wikimedia.org www.Launchistory - blogger

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиЛюбопитноИсторияНовиниЛеченияСпорт