Доктор Селма Калмес и кариерата й в областта на анестезиологията през 60-те години на 20 век

"Сблъсъкът ми със заболяването полиомиелит през 1948 година вероятно беше сред най-съществените мотиви, които ме накараха да стана лекар. Макар че в семейството ми не е имало други медици, желанието ми да помагам на болните (най-вече на децата) така и не ме напусна през годините. Голяма част от грижите за мен бяха поети от медицинските сестри и рехабилитаторите, така че не мога да бъда съвсем сигурна как се породи желанието ми да стана лекар" -  твърди в свое интервю за престижно медицинско списание доктор Селма Калмес.

Доктор Селма Калмес започва кариерата, посветена на анестезиологията през 60-те години на 20 век. В този период лекарките, практикуващи в тази специалност са съвсем малко, нещо повече – по това време от жените се очаква да направят трудния избор между изграждането на медицинска кариера или полагането на грижи за семействата си. За да може да съчетае и двете "задачи" Селма Калмес черпи вдъхновение от опита на други лекарки и медици, чиято работа е основополагаща за създаването на Асоциацията по история на анестезията в САЩ.

Малко факти от биографията на анестезиоложката

Селма Харисън се ражда през 1940 г. във Форт Милс, Корегидор (в залива Манила). Баща й е възпитаник на военната академия "Уест Пойнт" през далечната 1935 г. Родителите на лекарката се срещат и създават семейството си във Филипините, а през 1940 година семейство Харисън се завръща в Съединените щати. Само четири години по-късно бащата набъдещата лекарка е убит при нашествието в Нормандия по време на Втората световна война. Така, майката на анестезиоложката е принудена да поеме изцяло грижите за трите си малки деца. За да издържа семейството си, госпожа Харисън започва да преподава в местна гимназия.

Въпреки финансовите трудности, пред които е изправено семейството, от Селма Харисън се очаква да се установи и да се омъжи. Е, това не се осъществява. Нещо повече, Селма използва колежанското си образование като своеобразен "трамплин" за изграждането на своята кариера. Тя посещава колежа "Помона" в Клеърмонт, Калифорния. Там младата жена бива насърчена да се стреми да получи работа в академичните среди. Макар че по това време в САЩ съществуват определени ролеви модели сред дамите, работещи в научните среди, много малко жени преподават в областта на медицинските дисциплини.

Тъй като и Селма Харисън, и двамата й братя страдат от полиомиелит като деца, именно помощта и грижата, която девойката получава по време на продължителното си боледуване, я вдъхновява да започне да изучава медицина. Така, Селма Харисън кандидатства в медицинския колеж "Бейлър Колидж" ("Baylor College") през 1957 г. Тя е сред трите жени, попаднали в учебен поток от осемдесет и четирима студенти. Атмосферата в медицинската гимназия е много напрегната, особено за бъдещите лекарки: Селма е подложена на огромно натоварване както от страна на преподавателите, така и от останалите бъдещи медици. През лятото след първата си година тя се омъжва за свой състудент, променяйки фамилията си на Селма Харисън Калмс през 1958 година.

Д-р Калмс завършва медицинското си образование през 1965 г., а малко по-късно се заема със специализацията си по педиатрия. След това започва да стажува в болница, която е част от структурата на "Baylor College". Лекарката е твърдо решена да съумява да съчетава добре и кариерата си, и грижите за семейството си.

Медицинската история на САЩ сочи, че педиатрията в Страната на неограничените възможности в средата на 20 век е сред най-често избираните специалности сред лекарите, практикуващи по това време. Случайно или не, след като д-р Калмс прочита есе написано от известната лекарка д-р Вирджиния Апгар, популяризиращо анестезиологията като добра специалност за жени с деца, младата лекарка изоставя педиатрията.

И така, д-р Калмс решава да последва съвета на д-р Апгар и да специализира в областта на анестезиологията през 1966 г. (непосредствено след раждането на първото й дете). Младата майка е единствената лекарка, практикуваща в болница с над 1000 легла. Тя е част от университета в Пенсилвания, който има славата на водеща медицинска учебна институция, що се касае до обучението по анестезиология през този момент. За да може да балансира отговорностите си като лекар с грижите за детето си, младата майка е принудена да удължи специализацията си с шест месеца. Само по този начин лекарката има възможността да избягва нощните смени. Когато забременява с второто си дете (една година след старта на специализацията си), факултетът започва да проявява далеч по-малко разбиране към ситуацията на д-р Калмс. Така ръководството й връчва най-трудния график, с който лекарката се съобразява дори през последния триместър от бременността си.

Независимо от трудностите в комбинирането на семейния живот с добрата медицинска кариера, д-р Калмес е вдъхновена от постиженията на другите имените лекарки, способни да променят статуквото в медицинската наука. Това й дава сила да напише редица статии за д-р Апгар и историята на жените, посветили работата си на анестезиологията.

През 1970 г. д-р Калмес започва да работи като анестезиолог в болница в щата Пенсилвания. След това, лекарката и семейството й се премества в Калифорния, за да работи като анестезиолог в болница "Valley Children's Hospital" във Фресно. През 1982 г. д-р Калмес основава Асоциацията по история на анестезията. Четири години по-късно тя заема председателския пост в Катедрата по анестезиология в "Kern Medical Center", а през 1988 г. е назначена за председател в катедрата по анестезиология в Медицински център "Olive View-UCLA Medical Center". Тя все още заема и двете длъжности, а след 1994 г. д-р Калмес става заместник-председател на катедрата по анестезиология към училище "UCLA School of Medicine".

По статията работи: Виктория Милова