Дороти Прайс и ролята й във въвеждането на ваксината срещу туберкулоза в Ирландия

От 1890г.

Дороти Стопфорд Прайс се смята за една от най-известните ирландски лекарки от миналия век. Името й попада сред пионерите в ирландската медицина, започнали да прилагат т. нар. БЦЖ ваксина /по имената на нейните създатели/ в борбата срещу туберкулозата. Прайс била особено активна и във въвеждането на употребата на антибиотици в медицинската практика на островната държава от онова време.

Дороти била родена през 1890 година в Дъблин. През 1902-ра, след смъртта на баща си, тя се преместила в Лондон. Девойката се завърнала в Ирландия години по-късно – през 1915-та, и придобила медицинското си образование в колежа "Тринити" през 1921 година. След дипломирането си, Стопфорд работила като медик в диспансер в Западен Корк. Там тя комбинирала лекарските си визити на дами от висшата класа с обучителни класове по оказване на първа помощ за войниците от ИРА. Дороти лекувала ранените по време на Ирландската война за независимост, а по-късно работила като медицинско лице в Кралската ирландска жандармерия. Още докато учила, Стопфорд се запознала с колежката си Катлийн Лин, което запознанство щяло да доведе до професионално партньорство в бъдещ план. През 1923 година Дороти била назначена за завеждащ хирург в болницата "Saint Ultan's Children's Hospital", основана през 1919-та от гореспоменатата Лин. Започнало като скромна институция /с крайно ограничен бюджет/, предлагаща здравна грижа за бедни и изоставени деца, заведението много скоро щяло да се превърне във важен медицински център в Дъблин. Междувременно, през 1925 година, Дороти сключила брак с Лиам Прайс, взимайки фамилията му.

Ирландката започнала да се интересува от произхода и проявленията на туберкулозата именно по време на дейността си в "Saint Ultan's Children's Hospital". Докторката забелязала, че въпросната диагноза била често срещана сред пациентите от бедните семейства. За да запълни знанията си по темата, тя заминала за Скандинавия, където били направени известни постижения във въпросната сфера. Когато се завърнала в родината си, тя започнала да прилага различни тестове за установяване на това дали пациентите й някога са били излагани на инфекцията и да третира тези, които вече са се заразили. Оказало, че в редица, малко населени, региони на Ирландия, туберкулозата била абсолютно непознато явление по онова време. Поради това, че нямали имунитет срещу заболяването, имунизацията на жителите от тези области изглеждала повече от необходима.

Така, през 30-те години на миналия век Стопфорд започнала да тества ефикасността на БЦЖ ваксината, внасяна от чужбина, в "Saint Ultan's Children's Hospital". Едновременно с това, ирландката започнала активно да публикува откритията си в престижни здравни журнали, както и в собствена книга. Съвсем обичайно за Ирландия по онова време, в желанието си да бъде полезна, тя била възпрепятствана от битката за контрол върху здравната система между църквата и правителството. Мечтата й да създаде Лига за борба срещу туберкулозата /организация, съществуваща в редица европейски държави/, била спряна.

Усилията й обаче съвсем не били напразни. През 1949-та в Ирландия стартирала програма за ваксиниране на жителите срещу коварната болест, а Дороти Прайс била избрана да я ръководи. За съжаление, на следващата година дамата получила инсулт, а през 1954 година тя починала.

Така или иначе, приносът й за развитието на ирландската медицина съвсем не е за подценяване.

Статията е част от историята на:

• История на ваксините