Древен воин замества ампутираната си ръка с острие

От 501г. до 600г.

По време на разкопките на некрополис в Северна Италия, археолозите намират стотици скелети, погребани през 6-ти век след Христа. След бърз анализ те установили, че телата принадлежат на воини от Кралството на лангобардите. В разучените гробове са намерени множество бойни ножове, части от щитове, мечове и парчета от броня.

Най-впечатляващата находка е намерена в гроба на безименен еднорък воин. Неговата дясна ръка е била ампутирана приживе. Мъжът не само оцелял след операцията, но и продължил да се занимава с военно дело. За целта той притежава протеза, която вместо с изкуствена длан, завършва с острие.

Едноръкият воин е бил на възраст между 40 и 50 години, когато е намерил смъртта си. Според статията в „Журнал на антропологичните науки“ , описваща находката, костта на дясната ръка на мъжа е строшена от удар с тъп предмет. Раната е нанесена по средата между лакътя и китката. Тъй като фрактурата е сериозна и не е по силите на тогавашните медици, долната част на ръката е ампутирана.

Учените не са категорични относно ситуацията, в която безименния боец губи ръката си. Като се има предвид множеството сражения, в които лангобардите участват, най-вероятно тежката контузия е следствие от битка. Това обаче е само предположение, защото събитието не е описано никъде, а всички свидетели на инцидента са мъртви от хилядолетие и половина. Други  вероятни причини за счупването са падане от високо или битово нараняване при пренасяне на тежък товар.

Самата протеза е съставена от няколко части. Приспособлението се свързва с чукана, останал от десницата, посредством кожени връзки. По намерените бразди по зъбите на воина става ясно, че той е затягал ремъците на „меча си“ с уста. По появилата се извивка на раменната му кост учените установяват, че протезата е трябвало да се затяга често, като по време на процеса мъжът дърпа връзките с уста и едновременно с това натиска рамото си назад.

Кожените връзки свързват ръката с малък метален щит, от чиято вътрешна страна има хлътнатина за чукана. Железният предпазител е с диаметър около половин педя. Към него е прикрепено острието. От вида му не става напълно ясно дали е пригодено за всекидневна употреба или за сражения. Изследващите находката археолози са разделени на две групи относно приложението на протезата.

Едните смятат, че тя има бойна функция, тъй като за битово ползване би било по-подходящо да се сложи кука или имитация на длан. Според другата група изтъркването по зъбите на воина показват, че острието е закрепвано за ръката на мъжа доста често, щом ремъците са оставили ясни следи по зъбите му. Защитниците на цивилната функция на протезата смятат, че ако приспособлението е ползвано само в битки, то тогава сакатият воин е успял да оцелее в няколкостотин сражения, което е твърде малко вероятно.

Независимо какво е било приложението на острието, случаят свидетелства ясно за широките медицински познания на германските народи от Ранното Средновековие. Очевидно фелдшерите от племето на лангобардите са имали познанията, необходими за стерилизиране на рани и подпомагането на тяхното успешно зарастване.

В другите части на некрополиса са намерени още няколкостотин скелета, като един от тях е на обезглавен кон. Телата са погребани заедно с най-различни вещи, които помагат на археолозите да изследват по-обстойно бита и културата на древните лангобарди, дали името на днешната италианска провинция Ломбардия.

Редактор: Георги Динев