Древни медицински трудове, разглеждащи заболяванията при децата

От -460г.

Въпреки че педиатрията е сравнително новосформиран дял в медицината, още открай време редица древни специалисти често обръщали внимание на различните здравословни проблеми, съществуващи при малчуганите. Още през Античността, например, се смятало, че в първите години от живота си децата трябва да получават специална грижа, особено в онзи не особено лек период за тях, свързван с растежа на млечните им зъби.

Небезизвестният Хипократ, живял в периода от 460 г. пр. Хр. и 377 г. пр. Хр., в своя трактат "On Dentition" също коментирал въпроса за никненето на зъбите. В научния си труд "Афоризми" пък медикът направил заключението, че децата се различават от възрастните в много различни аспекти, независимо от факта, че хилядолетия след това хлапетата щели да се възприемат като "малки възрастни" и да се лекуват по този начин. Хипократ смятал още, че пролетта и лятото са най-добрите сезони за най-малките в здравословно отношение, а късното лято и ранната есен били "добре дошла" новина за здравето на възрастните.

Гръцкият лекар Соранус от Ефес, живял между първи и втори век след Хр., безспорно имал голям принос в разбирането и самостоятелното разглеждане на детските болести. В неговите разработки могат да се открият и детайлирани съвети, касаещи храненето, къпането и повиването на новородените. Най-известната творба на Соранус се нарича "Гинекология" ("Gynecology"). Тя съдържа различни раздели, между които особено голямо място, наред с акушерството и самата гинекология, заема познанието за педиатричната наука от този период. Книгата била преведена на много езици и успешно била съхранена във времето, заедно с ценната информация на нейните страници.

В по-късен период, персийският специалист Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази (865г. - 932г.) публикувал свой научен труд върху детските болести - "The Diseases of Children", в който педиатрията за първи път била разгледана като отделна специалност.