Древноегиптянката Иртиерсен и мистериозното заболяване, отнело живота й преди векове

Ще ви върнем назад във времето. Преди около 2600 години, ако трябва да бъдем точни. Тогава в Древен Египет умира млада жена, наречена Иртиерсен. Съгласно традицията в Страната на фараоните, тленните останки на жената са мумифицирани и погребани в некропола в Тива. Именно там те остават повече от две хилядолетия, преди да бъдат открити през 1819 г.

Мумията на Иртиерсен е запазена в Британския музей, където е разгледана и изследвана от гинеколога д-р Оугъстъс Бози Гренвил. Това е първата медицинска аутопсия на египетска мумия, а д-р Гранвил представя резултатите си пред Кралското дружество през 1825 г. Заключението му е, че Итиерсен е починала от рак на яйчниците.

Техниките за мумифициране в Древен Египет са толкова добри, че трупът на жената все още е запазил много от меките си тъкани. Повечето от органите също са непокътнати. Медикът констатира наличието на необичайна маса около десния й яйчник. Тази находка привлича вниманието на д-р Гранвил. Той смята, че се касае за рак, който е и причината за смъртта на египтянката. Но според по-късни проучвания, туморът се оказва доброкачествен, а състоянието определено не е смъртоносно. Очевидно теорията на Гранвил се разминава с действителността. Неуспехът само амбицира медиците, решили да се поровят в медицинската история на древния народ и да открият какви са най-честите причини за смъртността сред населението. Нещо повече – те искат да идентифицират конкретното заболяване, виновно за кончината на младата Итиерсен.

Някои учени започват за обвиняват маларията за смъртта на жената, но д-р Хелън Донои от университетския колеж в Лондон смята, че е разкрила истинския виновник - туберкулозата. Ясно е, че Жълтата гостенка е била сред масовите убийци на древните египтяни. Учените откриват ДНК от туберкулозната бактерия Mycoplasma tuberculosis, причиняваща патологичното състояние, при няколко мумии (на мъже и жени) от всички социални кръгове. Донои успява да направи същото и с пробите от белия дроб, жлъчния мехур и други тъкани на Итиерсен.

Но, както установяват и други изследователски групи, извличането на ДНК от тази конкретна мумия е необичайно трудно. Египтянката е мумифицирана посредством необичайна техника. Макар органите й да са несравнимо запазени, нейната ДНК - не е. В сравнение с други мумии, генетичният материал на Итиерсену се разгражда с необичайна бързина и лекота. Резултатите на д-р Донои не са убедителни. Тя и екипът й се нуждаят от повече доказателства.

Учените се натъкват и на още една находка – от тялото са изолирани следи от миколинова киселина и свързаните с нея химикали по бедрените кости на мумията и в проба от белодробната й тъкан. Това вещество носи "подписа" на M. tuberculosis – то се изолира от клетъчните стени на туберкулозните бактерии. Това е категоричното доказателство, което потвърждава диагнозата на лекарката - киселините са много по-стабилни от ДНК и могат да бъдат открити дори в много малки количества.

Дори и така, екипът на д-р Донои предприема всички предпазни мерки, за да предотврати замърсяването на скъпоценните проби със съвременни молекули. Никоя от лабораториите, които тестват пробите, не е работила някога със заболяването туберкулоза. Те полагат изключителна грижа да почистват оборудването си преди експерименти и избягват да споделят инструментите си с изследователски групи, работещи по други проекти.

Донои смята, че туберкулозата първоначално е засегнала белите дробове на Итиерсен, а по-късно - болестта поразява и останалите части от тялото й. При сравнение с алтернативната теория за маларията, нейната диагноза се оказва много по-подходяща и обяснява логично и категорично последните дни на египтянката.

Втората аутопсия на тялото, проведена през 1994 г. предполага, че организмът на жената малко по малко се изтощава, поддавайки се на ефектите на смъртоносното (някога) заболяване. Изглежда, че двадесет и шест века след смъртта й, истинският убиец на Иртиерсен най-накрая е разкрит.

По статията работи: Виктория Милова