Д-р Джон Даун – от монголоидните идиоти до синдрома на Даун

От 1828г. до 1896г.

Когато е на 18 години, Джон Даун има мистериозно преживяване. Той среща момиче, което е толкова странно, че изпитва съжаление към него и съзнателно или несъзнателно прекарва целия си живот в изследване на този феномен.

В един летен ден през 1846 г. Джон се разхожда със семейството си по полетата на Девън. Внезапно тъмни облаци се скупчват над тях и започва да вали като из ведро. Семейството намира подслон в една близка ферма, където най-странното момиче на света им поднася по чаша чай. Джон никога не е виждал подобно лице. Момичето не казва и дума, не се смее и изглежда нещастно. Един въпрос не спира да го гложди – от какво заболяване страда то и може ли да се направи нещо, за да му се помогне.

До този момент той работи в аптеката и зеленчуковия магазин на баща си, въпреки че не му харесва. Странната среща с онова момиче се оказва преломен момент в живота му – той решава, че ще стане лекар, макар и против волята на баща си. Джон се записва в медицинското училище към Лондонската болница едва след смъртта му през 1853 г.

Джон е брилянтен студент, който се отличава с ерудиция и постоянство. Завършва медицина със златен медал по хирургия и акушерство. Но професорите, които са го обучавали до този момент, с изненада научават, че отличният студент с блестящо бъдеще в медицината и хирургията желае да работи в заведение за психично болни.

"Приютът за идиоти" се намира в Ърлсууд, графство Съри. Психиатрията се грижи за 400 "лунатици" и "идиоти" и е едно от най-големите заведения за душевноболни в Англия. Децата живеят в стаи по 15-20 и повечето от нещата, за които бихте се сетили, са им забранени. Телесното наказание е често използван метод за поддържане на реда. Хигиената е под всякаква критика, а смъртността е висока и предимно вследствие на тиф и туберкулоза.

Даун няма опит с психично болни, но е социален, любознателен и често вдъхновява хората около себе си. Друг важен фактор е силната му вяра в Бог.

Джон подобрява условията и грижата за пациентите във всяко едно отношение. Наети са нови служители, а хигиената се превръща в приоритет. Той настоява всички пациенти да се хранят с вилица и нож. Забранява физическите наказания. Децата, които все още подмокрят леглото си, се будят нощем от персонала, за да ходят до тоалетна. Освен това Джон организира различни дейности за развличане на пациентите – обръща внимание на говора и речта, а изоставащите в развитието си деца се учели на хоби или занаят. С негова помощ приютът за душевноболни се превръща в психиатрия за пример.

Част от пациентите на д-р Даун

Но Джон се отдава и на изследвания. В тази епоха все още не са ясни причините за изоставането в развитието на децата и слабоумието. По примера на Йохан Блуменбах, който въз основа на сравнителен анализ на анатомията и размера на черепа класифицира хората в 5 раси, Даун се опитва да направи същото със своите пациенти. За целта заснема всеки един от тях в най-хубавата му дреха и в изящна поза. Изображенията са над 200 – най-голямата колекция от Викторианската епоха, когато фотографията все още прохожда.

След заснемането, измерването и разделянето в етнически групи, Джон написва статия, озаглавена "Етническа класификация на идиотите". Най-голямо внимание обръща на т. нар. "голямо монголско семейство", защото открива най-много представители на тази група в приюта. Според него голяма част от изоставащите идиоти са типични монголци спрямо лицевите си характеристики. По-късно Даун дава по-подробно описание на т. нар. "монголоиден идиот" (бъдещият синдром на Даун) – кръгло лице с криви очи, плосък тил, къса четинеста коса, тънки вежди, малък чип нос и задебелен сцепен език. След известен период от време към списъка с характеристиките той добавя и типичната напречна палмарна гънка. Даун смята, че причината за състоянието е туберкулоза, прекарана от родителите.

С децата в приюта неотлъчно се занимава и съпругата на Даун – Мери. Тя ги учи да свирят на пиано, организира концерти и други представления. Но иновативният подход на двойката не се харесва на управниците на Ърлсууд. Джон предлага съпругата му да бъде наета в приюта срещу заплащане, защото прекарва много време с децата. Но ръководството отсича: жените са доброволци, и като такива не могат да получават възнаграждение. Това и други проблеми довеждат до напускането му през 1868 г.

Джон Даун може да се върне към "сериозната" медицина, но той има други планове. Мечтае да превърне едно красиво бяло имение в дом за психично болни. За да успее да го осъществи, той започва с десетина деца на богати лордове, които предпочитат "монголоидните" им деца да бъдат оставяни в специализирани заведения, където обикновено остават до края на живота си. Даун разбира се не иска това да се случва – иска тези деца да не бъдат забравени от света, а да получат грижа и подходящо образование. В знак на благодарност към човека, който му отпуска заема, за да осъществи плана си, домът е кръстен Нормансфийлд.

Имението Нормансфийлд

През 1868 г. в дома постъпват 19 деца на банкери, лекари, високопоставени офицери, благородници. Домът е обзаведен по последен писък на модата и хигиената е на изключително ниво. Психиатричното му заведение се оказва огромен успех.

По-голямата част от лекарите в тази епоха смятат, че психично болните и изоставащите в умственото си развитие са неспособни да учат каквото и да било. Джон иска да докаже обратното. Той забелязва, че неговите монголци са много добри в имитирането на нечие поведение и по този начин могат да се възпитават и учат. Джон и Мери им показват как да яздят, да чистят конюшните, да отглеждат зеленчуци и плодове и да се грижат за домашните животни. В работилниците ги учат на различни занаяти. Децата обичат да тъкат и да правят кукли за пиеси. Даун констатира факта, че когато постави деца с еднакъв талант в една група, напредъкът им се засилва.  

Образователният подход на Даун е иновативен и сензационен, единствен по рода си в цяла Англия. Броят на обитателите на Нормансфийлд достига 160 през 1896 г.

В западния свят терминът "монголоизъм" се използва до 1960 г. През 1960 г. група специалисти по генетика написват отворено писмо до медицинския журнал The Lancet, тъй като все повече и повече китайски и японски учени (да не споменаваме жителите на Монголия) намират асоциацията между монголците и идиотите за нелепа. Две години по-рано е открито, че състоянието всъщност се причинява от наличието на допълнителна хромозома 21. Освен това тризомията 21 няма никаква връзка с азиатските гени. Поради тази причина учените напълно забраняват расисткия термин "монголоизъм" и предлагат алтернатива. Единият от авторите на писмото се свързва внука на Даун и го пита дали могат да използват фамилното име на дядо му за синдрома, който той така подробно описва. Световната здравна организация одобрява епонима през 1965 г.  

по статията работи: Величка Мартинова