Д-р Стамен Григоров - откривателят на бактерията Лактобацилус булгарикус

От 1878г. до 1945г.

Д-р Стамен Григоров е един от първите световноизвестни български медици. Знаменитият академик работи в сферата на микробиологията и имунологията. Негови трудове са издавани в Италия и Франция, а постиженията му достигат до световната лекарска общност. Но може би най-важното откритие на учения е изолирането на бактерията Лактобацилус булгарикус, която става част от природните съкровища на България.

Стамен Григоров е роден през 1878-ма година в трънското село Студен извор. Той израства в самата зора на българската държава и успява да се възползва от развиващата се култура в новосформираната страна. Бъдещият академик завършва гимназия в София, а след това заминава да учи естествени науки в Монпелие, Франция и специализира в Женева.

По време на докторантурата си в швейцарския град д-р Григоров пише дисертация на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. С този си труд той не само успява да защити докторска степен, но и да привлече към себе си вниманието на видния бактериолог Леон Масол. Българинът започва работа като асистент на известния академик, а едновременно с това сключва брак със своята съпруга - Даринка от Трън.

Тъй като съпругата на медика живее в България, тя праща на Григоров продукти, присъстващи главно в родната кухня. Едно от тези ястия е киселото мляко, за което още тогава се знае, че е много полезно за здравето. Младият доктор решава да проучи под микроскоп специалитета, тъй като подозира, че благоприятното действие на киселото мляко се дължи на някакъв специфичен вид микроорганизми.

Именно така Стамен Григоров успява да открие пръчковидната бактерия Лактобацилус булгарикус. Културата е изолирана през 1905-та година. Новината за това бързо достига до известния руски биолог Иля Мечников, който по това време работи в института „Луи Пастьор“ в Париж. По това време Мечников изследва най-различни микроорганизми, опитвайки се да ги свърже с продължителността на човешкия живот.

Григоров запознава с откритието си руския учен, който го представя на академичното общество в Париж през 1908-ма година. В чест на откривателя си бактерията е прекръстена от първоначалното „Бацил А“ на Лактобацилус булгарикус, в чест на българския докторант. Представянето на изолираната култура отваря множество врати за българина, но той избира да остане в своята родина.

Още през есента на 1905-та година д-р Стамен Григоров решава да се завърне в град Трън, където работи като главен лекар в местната болница. Година по-късно се занимава с разработването на ваксина против туберкулоза, като разработките му са на базата на трудовете на Роберт Кох. Академикът публикува своите открития в известното френско списание „La presse medicale“. Ваксината обаче се прилага за пръв път едва в началото на 20-те години на миналия век в Италия.

Д-р Стамен Григоров продължава своята медицинска дейност на родна земя. Той участва в Балканската война като полеви лекар, а през Междусъюзническата война се грижи за ранения си брат, който за съжаление не успява да се възстанови от раните си и умира в ръцете на българския академик през 1913-та година.

Последното военно участие на Стамен Григоров е по времето на Първата световна война. Медикът е изпратен в пределите на днешна Македония, където трябва да се грижи за потушаването на избухнала сред войниците епидемия на холера. Видният учен успява да изолира пеницилинова плесен с помощта на няколко военни, които случайно се натъкват на „оздравителен хляб“, който при консумация предпазва мъжете от тежкото заболяване. За действията си Григоров получава наградите „Орден за храброст“ и „Червен кръст“.

До края на живота си работи като лекар в няколко окръжни болници, както и експериментира с противотуберкулозната си ваксина заедно с видния медик Параскев Стоянов. През 30-те години на 20-ти век заминава за Италия, където вече изпробват откритието му под формата на имунизация. Завръща се в България през 1944-та година. През 1945-та година д-р Стамен Григоров умира по естествени причини, като разработките му са продължени от сина му - Александър Григоров.

Редактор: Георги Динев