Еволюция на скалпела в хирургическата специалност

От 200г.

Скалпелът е сред първите хирургически инструменти, които човечеството започва да развива и усъвършенства, вероятно защото е и най-често използван в медицинската практика. Свидетелства, разказващи за най-ранните медицински употреби на тези инструменти могат да се проследят още от периода на Мезолита (около 8000 г. пр.Хр.). В тази епоха кремъчните остриета изпълняват ролята на скалпели, с които се правят сложни хирургически манипулации, каквато например е трепанацията (подобно острие може да се види на изображението по-долу).

Опасната процедура (след чието изпълнение пациентите рядко оцеляват) се прави, защото лечителите от миналото считат, че по този начин те „освобождават” място, през което демоните, причиняващи главоболие, меланхолия или епилепсия лесно могат да напуснат тялото на страдащия човек.

Бащата на медицинската наука Хипократ е първият, който описва хирургическо острие. Той използва думата „macairion” (произхожда от „machaira”), която описва древен спартански нож с широко режещо острие, завършващо с остър и прав връх (може да се види от изображението).

Ако съдим по външния вид на този инструмент, видимо е, че той не е претърпял кой знае каква еволюция още от времето на Хипократ. Формата на скалпела е почти същата като тази в съвремието.

Древноримският медик Гален в своите ранни творби, използва думата "smilé", за да наименува скалпела. Роден в Мала Азия (тя е гръцко владение във времето на древния лекар), той се премества в Рим, където създава голяма част от медицинското си писмено творчество. Гален изяснява, че коремният скалпел (терминът, ползван от лекаря е "staythawadace"), който Хипократ използва при третирането на гнойни находища има форма на „женски гърди”.

Римляните използват термина "scallpellus", от който очевидно е произлязло и съвременното име на инструмента. Златната ера в развитието на древноримската хирургия е времето, когато Авъл Корнелий Целз и Гален живеят, работят и се стремят да следват Хипократовите учения в областта на хирургията. Широко известен за медицинските историци и изследователите факт е високото ниво на професионализъм, което древните римляни са достигнали в изработването на красиви и функционални хирургически инструменти. Главно свидетелство за написаното по-горе е ценното археологическо откритие на медицински древноримски инструменти, направено край руините на Помпей (изображението по-долу показва как изглежда скалпел, открит в разрушената от вулкана древноримска област).

След смъртта на Гален и някои други известни древноримски хирурзи (живели около 2-ри век от н.е.) започва историческа епоха, продължила стотици години, в които изкуството на медицината и хирургията попада под влиянието и властта на религията. Средновековието (от 500 до 1000 година) е период, известен като Тъмните векове. Той се отразява негативно на хирургията, а наред с това - развитието на хирургическите инструменти сякаш замира. Религиозните вярвания и суеверията допринасят в много голяма степен за застоя на медицинските познания.

Въпреки всичко, напредъкът не може да бъде спрян. В средата на 14 век в областта на хирургията (благодарение на доктор Ги дьо Шулиак и д-р Амброаз Паре през 15 век) са направени някои подобрения. Абмроаз Паре, например, започва като бръснар-хирург, издига се до военен хирург, а след това става личен лекар на Хенри II, крал на Франция. Паре подобрява и прави по-прецизен дизайна на някои хирургически инструменти. Някои от хирургическите пособия на д-р Паре са истински произведения на изкуството (както може да се види на изображението).

Случайно или не, развитието на скалпелите като хирургически инструменти е повлияно от производството на приборите за хранене. В Древен Рим, например, пособията за хранене се произвеждат отуважавани майстори, които се славят с добрия си професионализъм. Често пъти на техните услуги и умения разчитат и самите лекари, особено когато им се налага да си набавят нови инструменти. Историческите извори, разказващи за развитието на древната империя сочат, че народите, завладени от римляните постепенно започват да придобиват уменията в производството на приборите за хранене (и инструментите за хирургически манипулации) на своите завоеватели. През Средновековието редица градове като Толедо в Испания и Дамаск в Сирия стават известни с производството на красиви и надеждни прибори за хранене.

За съжаление, до края на 18 век не са открити писмени доказателства, разказващи дали професията на майсторите на хирургически инструменти е самостоятелна, или този услуги в миналото се изпълняват от хората, произвеждащи прибори и други фини пособия от метал. За съжаление, в тази историческа епоха производството на хирургически инструменти (и скалпели в частност) е много малка част от бизнеса с прибори за хранене в Англия, Франция, Холандия и Германия.

Случайно или не, разработката на този тип медицински пособия в САЩ не се радва на особено скоростно развитие. Въпреки бързия и категоричен напредък на индустрията в щатите в началото на 1800 година голяма част от американските хирурзи работят с вносни хирургически инструменти, тъй като считат европейските скалпели за по-добри (от гледна точка на дизайна и надеждността им). Предпочитанието към чуждестранните медицински пособия сред хирурзите в САЩ „охладнява”, когато американските фирми започват да демонстрират по категоричен начин способността си да произвеждат инструменти с еднакво на европейското качество. Доказателство за това постижение може да се открие от средата на 1800 година.

Гражданската война "донася" на майсторите на инструменти интересни години, през които те се радват не само на добри печалби, но и имат възможността бързо да усъвършенстват своите произведения. Правителството на САЩ договаря изработката на над 5000 хирургични и ампутационни комплекти, които се съхраняват от няколко фирми, "радващи" се на голяма заетост по време на войната. Освен това, вносните мита и обтегнатите отношения с чуждите страни по време на войната допълнително намаляват вноса на медицински пособия в Страната на неограничените възможности. Въпреки това, в началото на 20 век евтината работна ръка в Европа е в състояние бързо да възвърне и възстанови производството на хирургически инструменти. По този причина, немалко американски фирми се заемат с внос на чуждестранни (най-вече европейски) медицински изделия.

За съжаление, военното унищожение, което Европа претърпява вследствие на 2-те световни войни способства за подема на американската индустрия, а по този начин САЩ поема лидерството в производството на медицински консумативи и принадлежности в следвоенния период.

Историята на медицината от началото на 20 век свидетелства, че скалпелът като основен хирургически инструмент трябва да отговаря на определени изисквания и стандарти за острота и прецизност. Други качества, които медицинското пособие трябва да притежава, са точна и утвърдена форма, твърдост, баланс, надеждност на материала. Скалпелът не трябва да бъде тежък или масивен, а ръкохватката му трябва да бъде не само тънка, но и да прави добро сцепление в ръцете на хирурга.

В недалечното минало (през 70-те години на 20 век) повечето скалпели се произвеждат от никел или хромирана въглеродна стомана. Впоследствие, откритието на някои по-добри сплави и специалните методи на закаляване (на т.нар. високо легирана стомана) довеждат до появата на неръждаемата стомана, която замества никелираната и хромираната. Развитието в производството на съвременните скалпели с прикрепено острие (те са за еднократна употреба) до голяма степен е резултат от изобретяването на бръснарското ножче (патентовано през 1904 година) от г-н Кинг Жилет.

През 1910 година видният медик Джон Б. Мърфи от Чикаго усъвършенства направата на специални дръжки за скалпел, предназначени както за двуостри, така и за единично заточените остриета (може да се види от изображението).

Въпреки че дръжките за скалпели, въведени в практиката от д-р Мърфи позволяват еднократната употреба на тези остриета, те не са били особено полезни от техническа гледна точка.

Морган Паркър е първият медик, който открива начин да постави сменяемо хирургическо острие направо в ръкохватката на скалпела, без да е нужно към резеца да има допълнителна част, която да се свързва с дръжката на инструмента за по-голямата му стабилност. През 1915 г. той получава патент за неговия скалпел от две части, позволяващ смяната на остриетата (може да се види от изображението).

Съвместно с Чарлз Бард, Морган Паркър основава компания „Bard-Parker Company”. След това те разработват метод за студена стерилизация, а по този начин остриетата им не се затъпяват след обеззаразяване както е при топлинното стерилизиране.

През 1923 г. Паркър купува дела от компанията на Бард, тъй като между партньорите възниква несъгласие по производство на скалпела („Bard-Parker” по-късно става подразделение на „Becton, Dickinson and Company”). Настоящият дизайн на острието на „Rib-Back” представено пред обществеността през 1936 г. (може да се види от изображението).

Скалпелите са сред най-често използваните хирургически инструменти, и когато се използват правилно, те могат да спасят човешки животи, а по тази причина те продължават да търпят развитие и усъвършенстване.