Еволюция на скалпела в хирургическата специалност, 1 част

От 200г.

Скалпелът е сред първите хирургически инструменти, които човечеството започва да развива и усъвършенства, вероятно защото е и най-често използван в медицинската практика. Свидетелства, разказващи за най-ранните медицински употреби на тези инструменти могат да се проследят още от периода на Мезолита (около 8000 г. пр.Хр.). В тази епоха кремъчните остриета изпълняват ролята на скалпели, с които се правят сложни хирургически манипулации, каквато например е трепанацията (подобно острие може да се види на изображението по-долу).

Опасната процедура (след чието изпълнение пациентите рядко оцеляват) се прави, защото лечителите от миналото считат, че по този начин те „освобождават” място, през което демоните, причиняващи главоболие, меланхолия или епилепсия лесно могат да напуснат тялото на страдащия човек.

Бащата на медицинската наука Хипократ е първият, който описва хирургическо острие. Той използва думата „macairion” (произхожда от „machaira”), която описва древен спартански нож с широко режещо острие, завършващо с остър и прав връх (може да се види от изображението).

Ако съдим по външния вид на този инструмент, видимо е, че той не е претърпял кой знае каква еволюция още от времето на Хипократ. Формата на скалпела е почти същата като тази в съвремието.

Древноримският медик Гален в своите ранни творби, използва думата "smilé", за да наименува скалпела. Роден в Мала Азия (тя е гръцко владение във времето на древния лекар), той се премества в Рим, където създава голяма част от медицинското си писмено творчество. Гален изяснява, че коремният скалпел (терминът, ползван от лекаря е "staythawadace"), който Хипократ използва при третирането на гнойни находища има форма на „женски гърди”.

Римляните използват термина "scallpellus", от който очевидно е произлязло и съвременното име на инструмента. Златната ера в развитието на древноримската хирургия е времето, когато Авъл Корнелий Целз и Гален живеят, работят и се стремят да следват Хипократовите учения в областта на хирургията. Широко известен за медицинските историци и изследователите факт е високото ниво на професионализъм, което древните римляни са достигнали в изработването на красиви и функционални хирургически инструменти. Главно свидетелство за написаното по-горе е ценното археологическо откритие на медицински древноримски инструменти, направено край руините на Помпей (изображението по-долу показва как изглежда скалпел, открит в разрушената от вулкана древноримска област).

След смъртта на Гален и някои други известни древноримски хирурзи (живели около 2-ри век от н.е.) започва историческа епоха, продължила стотици години, в които изкуството на медицината и хирургията попада под влиянието и властта на религията. Средновековието (от 500 до 1000 година) е период, известен като Тъмните векове. Той се отразява негативно на хирургията, а наред с това - развитието на хирургическите инструменти сякаш замира. Религиозните вярвания и суеверията допринасят в много голяма степен за застоя на медицинските познания.

Въпреки всичко, напредъкът не може да бъде спрян. В средата на 14 век в областта на хирургията (благодарение на доктор Ги дьо Шулиак и д-р Амброаз Паре през 15 век) са направени някои подобрения. Абмроаз Паре, например, започва като бръснар-хирург, издига се до военен хирург, а след това става личен лекар на Хенри II, крал на Франция. Паре подобрява и прави по-прецизен дизайна на някои хирургически инструменти. Някои от хирургическите пособия на д-р Паре са истински произведения на изкуството (както може да се види на изображението).