Европа в навечерието на епидемията от чума

До края на 1346 година страните от Европа започнали да изпитват негативните ефекти, които следвали т.нар "Развито Средновековие". За съжаление следващият период, известен с името "Късно Средновековие" (началото му е от 1300 до 1317 година) се превръща в синонимно понятие за "Големия глад от 1315 до 1317" година. Вследствие на лошите климатични условия в Европа голяма част от реколтите били унищожени, а поради глада числеността на населението започнала да намалява. Това направило европейците по-податливи на различни болести и епидемии. Най-голямата от тях била огромната пандемия от чума.

Няколко италиански банки затворили врати, наред с мечтите на предприемчиви търговци и строителите на големите градове. Стогодишната война била в ход, а през 1346 година англичаните отбелязали значителна победа в битката при Креси (Crécy). Испания била раздирана от размирици: започнал въоръжен бунт в Арагон, а християнска Кастилия се занимава с конфликта с мавританска Гранада.

Търговията с източните народи вече не процъфтявала, а монголската територия, известна като Ханството на златната орда вече не търгувала с италианските градове Генуа и Венеция, които в близкото минало се възползвали най-значително от възможностите на новите пазари и продукти. За съжаление, тези нови процъфтяващи търговски пътища ще се считат в бъдеще от немалко историци за входни врати, дали достъп до Европа (от най-далечните азиатски краища) на най-лошата, мащабна и пагубна за европейското население епидемия от чума.

Статията е част от историята на:

• История на чумата