Теория за въздушно-капковото разпространение на чума в Англия

От 1348г. до 1349г.

През 2013-та година пътни работници от английската столица се натъкват на необичайна находка - множество скелети, нахвърляни безразборно в затрупана яма. На обекта пристигат археолози, тъй като останките видимо не принадлежат към нашата епоха. Оказва се, че заради ремонта наяве излизат телата на 25 души, загинали по време на Черната смърт - най-тежката чумна пандемия на Стария континент.
Четиринадесет от горепосочените скелети са подложени на анализ. От резултатите става ясно, че погребаните до един са заразени с бактерията Yersinia pestis, която предизвиква болестта чума. Тъй като останките са заровени в набързо изкопана яма, без ковчези или каквито и да е ритуални принадлежности, археолозите са категорични, че става въпрос за заболяване, което се разпространява мълниеносно и убива за 1 - 2 дни.
Находката е не само интересна, но и хвърля нова светлина върху реалната смъртност, предизвикана от опасната болест. Оказва се, че първата чумна вълна, ударила Англия през 1348-ма година е отнела живота на всеки 6 от 10 души, живеещи в Лондон. Това откритие подкрепя тезата, че Черната смърт убива много повече от 70 милиона души, както е прието да се счита досега.
Академиците, които извършват радарното сканиране на намерените кости, сравняват белезите по средновековните скелети с тези на наскоро загиналите хора от чумата в Мадагаскар. Те заключват, че бактерията на Черната смърт е почти идентична с микроорганизмите, причинили смъртта на 60 души в африканската страна.
Специалистът в областта на заразните болести Тим Брукс смята, че подобен тип микроорганизми не са способни да предизвикат толкова мощна епидемия, която да заличи повече от половината население на Лондон, особено разпространявайки се чрез гризачи. Според медика теорията за пренасяна от гризачи и бълхи чума е неправдоподобна, имайки предвид броя на жертвите от английската столица от 1348 - 49-та година и този на загиналите в Мадагаскар.
Макар африканската република да има достъп до съвременна медицина, епидемията е овладяна бързо главно заради бавното си разпространение. Според Брукс и неговия екип Черната смърт най-вероятно изобщо не е бубонна чума. Те смятат, че Острова е покосен от един друг щам на Yersinia pestis, предизвикващ така наречената белодробна чума.
Белодробната чума не се развива в лимфните възли, както е характерно за по-разпространената бубонна чума, а засяга белите дробове. Веднъж попаднали в органите, микроорганизмите Yersinia pestis увреждат дихателната система за часове, докарвайки на преносителя пневмония. Бактериите не се прехвърлят от гостоприемник на гостоприемник единствено чрез ухапване от бълхи, а и по въздушно-капков път.
Тим Брукс допълва, че белодробната чума е по-рядък вариант на болестта и се проявява в много по-малък брой пациенти. В гъстонаселения Лондон обаче, който е известен с големия си брой жители още през Средновековието, едно такова проявление на болестта би било фатално, тъй като хората се движат в перфектна среда за разпространение на подобен тип белодробни заболявания.
Тесните улички, в комбинация с влажното време и мръсната обстановка на средновековния град, много лесно може да стане жертва на болест, която се предава чрез кашляне и кихане, и убива за около 24 - 36 часа.
Тим Брукс и неговият екип смятат да продължат изследванията си и върху други тела на загинали по време на Черната смърт, за да потвърдят теорията си. Ако тя се окаже вярна, откритието ще пренапише цялата история на пандемията в Обединеното кралство.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• История на чумата