Египетски фараон, живял преди 4 500 години, е първият известен случай на гигантизъм

От -2686г. до -2613г.

Великаните имат запазено място в колективната памет на човечеството. Нашето детство прелива от приказки за тези легендарни същества. От древни времена хората разказват и пишат за тези човекоподобни индивиди, които са по-високи и силни от обикновените хора. Спомнете си титаните в древногръцката митология, великаните на огъня и леда в старонорвежките легенди и библейската притча за Голиат. Когато Гъливер е изхвърлен на брега в Лилипутия, той е гигант в очите на дребните обитатели на този остров. Ами Джак и бобеното зърно?

Но великаните не са просто фантастични същества, плод на нечия фантазия. Те са сред хората от хилядолетия поради генетично състояние, наречено гигантизъм. При едно проучване, извършено от Франческо М. Галаси и египтолога Майкъл Е. Хабихт, е направен пълен анализ на скелет, открит близо до Бейт Калаф в Египет. Учените твърдят, че това може да се окаже най-известният случай на гигантизъм в света.

В наши дни гигантизмът е добре известно медицинско състояние, свързано със секрецията на по-високи от нормалното количества на растежния хормон в организма. Това може да е вследствие на различни фактори като генетична мутация или тумор на хипофизата. Днес не е необичайно да срещаме много високи хора по улиците, но представете си подобна гледка в древен Египет. Египтяните вероятно са си мислели, че са изпратени от свръхестествено същество. Какво да кажем, ако гигантът е самият фараон?

Смята се, че гигантският скелет принадлежи на фараон от Третата династия (2686-2613 г. пр. н. е.), на име Санакт. Санакт е по-скоро мистериозна фигура и за живота му не се знае много с изключение на факта, че е част от Третата династия на Старото царство. Интересното за този фараон, освен дебатът за истинската му идентичност (според официалната теория той всъщност е цар Небка), е самото мумифицирано тяло и то не в исторически контекст, а от медицинска гледна точка.

Майкъл Хабихт от Института по еволюционна медицина към Цюрихския университет, твърди, че Санакт може би е най-старият известен случай на гигантизъм в света. Според скелетните останки Санакт (Небка) е бил висок 1.87 см, което е много над средните стойности за епохата (1.67 см).

Представете си го в тронната зала, извисяващ се над поданиците си, демонстриращ властта и силата си като монарх, дарени му от божествена сила. Според Хабихт, Санакт бил много по-висок от Рамзес II (1.74 см), който доскоро се смяташе за един от най-високите египетски фараони.

Първата мисъл, която възниква в ума, е, че Санакт като фараон е бил по-добре хранен и е живял при по-добри условия от масата египтяни, но това все още не може да обясни прекомерната дължина на костите му, която според екипа от учени, провел изследването, е ясен знак за гигантизъм.

Не знаем много за стереотипите в древен Египет, но от наличните свидетелства е ясно, че по-ниските хора по-често се намирали по ешелоните на властта. Това от друга страна не означава, че египтяните не са харесвали високи индивиди. Фактът, че Санакт е избран за фараон и е погребан в елитна гробница, ни подсказва, че височината не е била табу в Египет. Следователно Санакт не е бил възприеман като свръхестествено човешко същество.

Какъвто и да е случаят, гигантът фараон определено представлява интерес за съвременната медицина. Тук може да отбележим резултатите, постигнати при съвместната работа между различни научни дисциплини и специалисти в различни области. В много случаи историята и археологията крият ключа за разбирането на въпрос, който продължава да ни вълнува и в наши дни.

Майкъл Хабихт споделя, че изучаването на еволюцията на заболяванията през вековете е от изключително значение за съвременната медицина. Ако можем да проследим начина, по който се развива дадено заболяване, бихме могли да открием и лек за него.

Медицината все по-често се преплита с историята и археология, като интердисциплинарният подход вече се използва във всички сфери на науката. Вероятно в немного далечното бъдеще разказите за фараони и митовете за великани ще се слеят и ще придобият реални очертания именно въз основа на медицинските изследвания.

по статията работи: Величка Мартинова