Експериментите върху животни и първите трансплантации по време на Студената война
От 1954г. до 1959г.
Май 1958-а. По телевизията се излъчва черно-бял филм, който кара зрителя да настръхва. Мъж в дълга бяла престилка приканва човек, скрит в сянката на помещението. Той води със себе си странно същество с голяма глава на куче порода мастиф, но от задната част на врата му се подава второ, по-малко тяло. Втората глава е килната на една страна, а предните крака са отпуснати върху раменете на по-големия му събрат. Следват бурни аплодисменти, когато и двете същества започват да пият от предложеното им мляко. Отблизо се виждат шевове и превръзки. Животното е наречено Цербер, също като триглавото куче на Хадес. То стои пред камерата – олицотворение на човешката дързост с лице на хирург.
Как Демихов разбунва духовете на запад?
Никой не говори. Едва ли думите биха имали смисъл. Зад създаването на страховития и непонятен на пръв поглед филм стои физиологът Владимир Демихов. Заснемането му става в страна, намираща се от другата страна на Желязната завеса. Отзвукът достига Кейп Таун, където Кристиаан Барнард вече работи по първата трансплантация на човешко сърце. Под силното въздействие на видяното, той решава да опита и повтори експериментите на Демихов. Донякъде успява, но накрая кучето умира. Въпреки това Барнард печели голяма слава.
Филмът е гледан и от хирургичния екип на бостънската болница „Peter Bent Brigham“, макар Джоузеф Мъри, който тогава също се е отдал на научни експерименти, свързани с трансплантация, да не е убеден доколко заснетият материал е истина.
Кой е Сергей Брюконенко?
Няколко десетилетия по-рано Русия излъчва друг филм – първият, създаден за зрители от западните страни. Името му е „Експерименти по съживяване на организми.“ В него се разкриват медицински центрове със специално оборудвани зали за съхранение на извадени от тялото органи: сърца, които туптят самостоятелно, бели дробове, които дишат с помпа, кучешка глава, запазена жива с помощта на апаратура.
Главно действащо лице тук е Сергей Брюконенко – едновременно възхваляван за постигнатия научен пробив в областта на кръвопреливането и по-късно заклеймяван извън Русия като шарлатанин. Опитите му изглеждат нереални. Успехът му с изваждането и запазването на определени органи е безспорен, но голяма част от неговите действия се определят като пропаганда, чрез която той цели да покаже на целия свят, че руските учени могат да намерят лек за безсмъртие на човека. Неговият филм събужда страховете на хората от съживени тела и от изкуствено удължаване на живота, дори след смъртта.
През май 1958 г. Демихов изнася публична лекция в Лайпциг, Източна Германия, а до месец декември извършва няколко сърдечни трансплантации върху кучета. През 1959 г. участва в 18-ия конгрес на международното дружество на хирурзите, състоял се в Мюнхен. По време на своите презентации и в докладите си недипломираният лекар разкрива, че трансплантира органи от 4 години, като поставя началото през февруари 1954 г., още преди Мъри да е присадил първия си бъбрек (бъбречната трансплантация между близнаци малко по-късно през същата година е първата успешна такава в света) и преди западните учени да си помислят, че е възможно присаждане на нещо различно от кожа.
Западът: „Какво ли още са направили руснаците?“
Много сталински лаборатории функционират тайно извън Москва. Какво точно се извършва в тях остава мистерия, а незаконното им издаване се наказва със затвор в най-добрия случай. Разговорите на специалистите, работещи в тях, се ограничават до обсъждане на времето и разбитите пътища, което обаче не позволява постигането на какъвто и да било голям напредък по различните споделени проекти.
При такава строга политика, дали е случайно излъчването на филма за двуглавото куче? Със сигурност не. То има своите цели, но какви точно? „Изтичането“ на заснетия материал (ако е „изтичане“) последва изказването на тогавашния съветски премиер Никита Хрушчов към западните посланици по време на среща в полското посолство в Москва през 1956 г.: „Харесва ви или не, историята е на наша страна… Ще ви надживеем!“ Целта на министър-председателя е да изтъкне величието на социализма над капитализма. По думите на Хрушчов „съветското надмощие е очаквано и нормално явление в историята.“ Речта му шокира и изумява, но и поражда въпроси. Как биха могли САЩ да отговорят на подобно необичайно предизвикателство? Кратък филм за двуглаво куче и неговият създател бележат началото на една от най-странните надпревари на Студената война.
Ядрената война – инструмент за демонстриране на власт
Всички растем в свят на ядрени заплахи. През 80-те години на миналия век учениците участват в тренировки за защита при ядрено нападение. 20-ти век е белязан с толкова военни събития, че е трудно човек да си представи какъв ли е бил светът преди това. Преди хвърлянето на атомната бомба от бомбардировача Enola Gay над Хирошима на 06.08.1945 г. обаче голяма част от този могъщ военен апарат не съществува. Първоначално обявената причина за бомбардировката е да се спре войната, макар че японските градове отдавна са опустошени, а японският военноморски флот е толкова пострадал, че не представлява особена заплаха. Историци все още дебатират по въпроса доколко нужно е било да се води тази радиоактивна война, но едно е сигурно: самата разрушителна сила на атомната бомба, покосяваща територии далеч отвъд ядрената гъба, я превръща в най-мощното оръжие за сплашване, известно до ден днешен. Използването й изпраща недвусмислено послание за военната сила и техническо превъзходство на САЩ. Целта е постигната.
„Ако моята наука победи, значи и идеологията, която следвам, е победила“
Унищожителната сила на бомбата не само слага край на военните действия. Тя променя ролята на науката. Според историка по въпросите на Студената война Одра Уолф „тя вече е инструмент не само в ръцете на военните, но и на външните политици. Американците са обнадеждени от развоя на събитията и вярват, че науката им е помогнала да спечелят. А и, в крайна сметка, в САЩ се намират повечето учени, както и запасите от суровини (огромни количества уран).
Разбира се, не всички са на мнение, че страната им превъзхожда своите врагове или че успява да държи всичко под контрол. Според най-консервативните теории САЩ си осигуряват минимум 5 години монопол над атомните оръжия. Но грешат. Съветският съюз започва тестове върху своя атомна бомба през 1949 г. и напредва със завидни темпове.
Как е възможно разпокъсана от войни и все още потънала в дългове страна да бъде така продуктивна и да постига толкова добри резултати? Тези въпроси не дават мира на американските власти. Марк Поповский, руски журналист, избягал в САЩ заради уронващите авторитета на съветското правителство доклади, разказва, че „военните лаборатории започнали да никнат като гъби“, а всяка година образованието си завършват около 5000 учени. Не е само суета, не са само фиктивни действия. Ако руснаците могат да докажат, че са по-добри в науката и технологиите, те ще могат да контролират и хода на Студената война. Те са водени от принципа „Ако моята наука победи, значи и идеологията, която следвам, е победила.“ Както САЩ, така и Съветският съюз вярват, че само една система може да има надмощие.
Въздействието на събитията в Съветския съюз върху американските хирурзи
В съблекалните на американските хирурзи се говори за напредъка на руската медицина. Джоузеф Мъри и Робърт Уайт, неврохирург, който също живо се интересува от трансплантациите на органи, стават преки свидетели как военната наука може да повлияе и ускори развитието на медицината, да преразпредели и отдели повече средства за пластична хирургия при сериозни наранявания и травми, и, не на последно място, да даде нов тласък на проучвания, свързани с патогени, разболяващи цели войски. По-късно Уайт ще напише, че „руските военни технологии са напреднали толкова бързо и за толкова кратко време, сякаш върху тяхната медицина властва магия.“ Той подозира, че „зад Желязната завеса има изследователски центрове, където успешно се лекува рак или е намерен начин кръвта да се замести с друг изкуствено създаден разтвор.“ Американските лекари изпитват страх, че изостават от своите съветски колеги. А с кратките филми, епизодични публикации и пламенни речи, достигнали страните на запад, Русия несъмнено успява да създаде впечатление на победител.
Психокинеза за насочване на ракети?
След войната експериментите в медицината зачестяват още повече. Съветският институт за мозъчни изследвания към държавния университет в Ленинград насочва вниманието си към телепатията, или „биологичната форма на комуникация“, и въвежда програми за развитие на прекогнитивните (предсъзнаваните) умения на военнослужещите. Има дори слухове, че руснаците владеят психокинеза и с нейна помощ насочват ракетите, както и че са подвластни на окултното. Подобни твърдения звучат странно и смешно, но САЩ наистина започват да вярват, че в Съветския съюз се случват паранормални явления.
Американските учени не могат да си позволят лукса да бъдат скептични към нито една хипотеза. Кой би могъл да каже със сигурност какво става на територията на Съветския съюз? А и нали само допреди няколко десетилетия дори деленето на атома звучеше и изглеждаше невъзможно на практика?
Годините след Студената война
Следвоенната епоха се гради върху надеждата за развитие на науката (и дори псевдонауката) и неописуемия страх от победа на руснаците. Прокарва се идеята, че „врагът“ ще успее по някакъв начин да надвие „добрите“, благодарение на постигнатия напредък в технологиите. Затова излъчването на филма на Демихов подейства на западните страни така, както ядрената гъба след взрива над Хирошима върху далечните острови. Каквото и да се случва зад Желязната завеса, то води до създаването на чудовища в Съветския съюз, смятат на запад.
През 1959 г. журналистът Едмунд Стивънс от списание „LIFE“ получава неочаквана покана. Той и американският фотожурналист Хауърд Сочурек могат да присъстват и да документират операция, извършвана от самия Демихов – физиолог без докторска степен, имал смелостта да проведе свръхамбициозни и дръзки хирургични експерименти. Стивънс, който живее в Русия, печели награда „Пулицър“ през 1950 г. за своите статии в списание „The Christian Science Monitor“ на тема „За Русия без цензура“, описващи живота по времето на Сталин. Въпреки че е с американски произход, той харесва Съветския съюз и през 1934 г. получава гражданство.
Хирургичните експерименти на Демихов
Журналистът описва Демихов като „крайно решителен“ мъж. Сутринта преди интервенцията той представя своите асистенти и хирургичната сестра, но интересът на двамата журналисти е насочен изцяло към „пациентите.“
Едното куче е малък, весело подскачащ мелез с провиснали уши на име Шавка. Козината й е обръсната през средата. Скоро Шавка няма да има тяло, няма да може да храносмила и да диша, а сърцето й няма да бие. През това време друго куче – бездомният Бродяга, лежи упоено на масата до нея. Той ще е „реципиентът“ на Шавка.
Под смаяния поглед на двамата журналисти физиологът вика трето куче – Палма, която вече има множество белези по гръдния кош от операция, извършена само 6 дни по-рано. Демихов й трансплантира второ сърце и видоизменя белите й дробове така, че да отговарят на нуждите му. Палма щастливо се гушка в него и размахва опашка. Усетил недоумениието на своята публика, той казва: „Виждате ли, не изпитва лоши чувства към мен.“
След това мъжът се измива и влиза да оперира Шавка и Бродяга, подхвърляйки на руски „Има една поговорка: две глави мислят по-добре от една.“ Малко по-късно Шавка е дълбоко упоена. За света това ще е втората операция на Демихов, превърнала две кучета в едно, но двуглаво. Истината е, че той извършва експеримента 24 пъти върху 44 кучета в рамките на 5 години. Операцията продължава по-малко от 4 часа, докато първата, извършена през 1954 г. трае 12.
След като приключва работата си, физиологът сваля ръкавиците и пояснява със завидно спокойствие, че идеята за двуглаво куче му е хрумнала преди 10 години. Той признава, че експериментите върху кучета са към своя край и работата върху проекта ще продължи вече на друго място – института „Склифосовски“, най-голямата спешна болница в Москва. По негови думи експерименталната фаза е завършена и предстои извършването на подобни трансплантации, но върху хора.
Дали обаче е било възможно да реализира плана си, при положение, че науката е продължавала да търси надеждни начини за трансплантиране на орган, който не е от брат или сестра близнак?
Органи от мъртви хора в името на живите
Демихов продължава своя разказ пред Стивънс и Сочурек: „Москва е огромен град. Всеки ден тук умират стотици. Защо да не помогнат на живите? Той им признава, че вече има доброволец – жена на 35 години, която е загубила крака си по време на катастрофа. Целта е да й присади нов крайник, като вижда затруднение само при свързването на нервите, така че тя да може да контролира движенията му. Но накрая завършва с думите, че „може да се справи и с това предизвикателство.“
Шавка и Бродяга умират само 4 дни по-късно. Физиологът не приема смъртта им като провал обаче. Дори напротив.
Докато чете публикацията на Стивънс в списание „LIFE“ Джоузеф Мъри е шокиран. Тъканите, които Демихов присажда, никога не биха могли да функционират отново. Нямало е шанс телата на кучетата да ги приемат. Самият Мъри работи усилено върху създаването на медикамент против отхвърляне, макар че ще пожъне известен успех едва през следващото десетилетие. Демихов добавя, че не очаква добри резултати, освен ако Съветският съюз не е направил вече научен пробив, за който още никой не знае. Да не забравяме космическата програма „Спутник“, за чието съществуване също никой не е подозирал.
Инвестиции в научни изследвания и експерименти
Излишно е да се казва, че в изследвания и експерименти са инвестирани огромни средства. Русия създава първия сателит, САЩ създава по-добър. Русия изпраща кучето Лайка в космоса, САЩ изпращат маймуната Хам. Стивънс разкрива пред обществото опитите на Демихов да трансплантира глава. Националният здравен институт в САЩ започва да финансира експериментални лаборатории.
Казано другояче, Щатите следват логиката: „Щом Съветският съюз може да направи дадено нещо с кучета, ние ще го направим с маймуни.“ А онова, което може да се постигне с маймуна, може да се постигне по-късно и с човек. Двете страни участват в небивала надпревара помежду си – надпревара за превъзходство на умове и безпрецедентни достижения в областта на хирургията.
atlasobscura.com/articles/cold-war-surgical-arms-race
Снимка: flickr.com
Коментари към Експериментите върху животни и първите трансплантации по време на Студената война