Експерименти на Ландщайнер от 1908 година, довели до "разкриването" на полиомиелитния причинител

От 18.1908г.

Историята, разказваща за работата на австрийския медик Карл Ландщайнер, ни „разкрива”, че в началото на 1908 година (17 години след завършването на образованието му), той е ръководил Патолого-анатомичното отделение и станал просектор на болница „Wilheminen Hospital”, която била едно от най-големите общински лечебни заведения във Виена. Болницата разполагала с над 1500 легла. Неговата работа в лечебната институция е продължила цели 12 години (до 31 март, 1920). В този период са публикувани 91 от неговите (общо 360) научни публикации.

Хиляда деветстотин и осма година е една от ключовите за работата на Ландщайнер, тъй като в този период медикът е успял да „разкрие” пред медицинското общество кой е причинителят на полиомиелита.

И така, събитието било разкрито по време на среща на Кралското и Имперското общество на медиците във Виена на 18.12.1908 година. Ландщайнер докладвал, че при експериментални условия успешно е успял да „предаде” на опитни маймуни причинителя на детския паралич посредством интраперитонеални инжекции. Веществото, инжектирано на опитните примати, било съставено от хомогенизирани частици от гръбначен мозък от 9-годишно момче, което е починало след 4-годишна неуспешна бора с полиомиелита в детската клиника на болница „Wilheminen Hospital”.

Първоначално този фундаментален експеримент не получил заслуженото внимание, но от съвременна гледна точка, може да се твърди със сигурност, че той е положил основите в областта на превенцията на това заболяване. Въпреки че по това време причината за полиомиелита не е била известна на лекарите, се считало, че заболяването възниквало вследствие на "различни инфекции". Вероятно този факт е сред основните причини за хладните отзиви от представянето на резултата от Ландщайнеровото изследване.

Ако трябва да се допитаме до безпристрастните факти на медицинската история, можем да научим, че на медиците са били нужни цели 45 години, за да пуснат в употреба първата ваксина срещу полиомиелит. Тя се е появила благодарение на упоритата работа д-р Салк. Лекарството се появило през 1955 г., а след това станала достъпна и пероралната полиомиелитна ваксина на д-р Сабин през 1960 година.

Нека се върнем на опита на Карл Ландщайнер. Въпреки, че медикът е инжектирал хомогенизирани частици от гръбначен мозък на опитни зайци, морски свинчета и мишки, манипулацията не предизвикала нито заболяване при животните, нито можели да се открият някакви хистологични промени в техните нерви. Имало промени единствено в състоянието на лабораторните примати – и двете маймуни развили симптоми на полиомиелит, вследствие на което - едната маймуна е загинала. Ландщайнер продължил провеждането на своите експерименти с гръбначен мозък от друго дете, което също е починало по време на полиомиелитна епидемия през 1908 г.

В сътрудничество с „Института Пастьор” в Париж, Ландщайнер провел допълнителни експерименти с материали, съдържащи полиомиелитни агенти, а последвалите имунизациионни проучвания се оказали основополагащи за бъдещите диагностични процедури. Така Ландщайнер, съвместно с Константин Левадат и Иля Мечников от „Института Пастьор” успели да представят доказателства за вирусната природа на полиомиелита, а през 1908 година станало ясно, че това заболяване се причинява от вирус.

Статията е част от историята на:

• История на Карл Ландщайнер