Елеонора – царицата, която народът обикна заради милосърдието й

От 1860г. до 1917г.

„Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат” – това е епитафията на гроба на Елеонора, първата българска царица на Третото царство.
Той се намира до южната фасада на Боянската църква. Плочата е възстановена след демократичните промени в края на миналия век, тъй като при комунистическия режим тя е заличена.

Мястото е избрано неслучайно. Царицата спасява уникалния средновековен български храм, след като през 1912-а жителите на Бояна искат да срутят старата църква, която според тях е грозна и малка. Благодарение на Елеонора е осигурен друг терен за нова черква, а уникалните стенописи са спасени и реставрирани, отново по нейна инициатива.

Царица Елеонора е родена в аристократичната фамилия Ройс-Кьостриц на 22 август 1860-а в Тшебехов (сега в Полша). Тя има близка родова връзка с руското царско семейство. Именно Великата княгиня Мария Павловна я препоръчва за жена на Фердинанд, който си търси нова съпруга, след кончината на първата си жена Мария-Луиза.

Сключва брак с Фердинанд на 28 февруари 1908-а в Кобург. Първоначално титлата й е княгиня, а от 22 септември, същата година, с обявяването на Независимостта, става царица.

Първоначално не е добре приета от семейството на монарха, но народът бързо я обиква заради всеотдайността, благотворителността и милосърдието й.

Елеонора бързо печели доверието на децата на царя – Борис, Кирил, Евдокия и Надежда – с доброто си отношение и грижите към тях. Много средства, включително и лично нейни, дава за благотворителност. Понякога дори си продава бижутата, за да осигури финансиране на дадена кауза.

Заедно с майката на Фердинанд, Климентина, става покровителка на Българския червен кръст. Към милосърдната организация Елеонора работи още преди да седне на българския престол. Участва като милосърдна сестра в Руско-японската война от 1905-а.

Неуморната й дейност дава много на младата българска държава. По нейна инициатива се създава детски санаториум за болни от костна туберкулоза край Варна, събира средства за построяване на сградите на института за слепи и глухи деца. Основателка е на женско дружество „Самарянка”, което подпомага дейността на БЧК.

Особено активна е дейността на царица Елеонора по време на войните от 1912-а до смъртта й през 1917-а. Тя подарява знамето на Македоно-одринското опълчение, варненският полк е наречен на нея. На фронта е, където организира военнополева болница с личните си средства, организира доброволки, които участват като медицински сестри, непрекъснато посещава ранените и болните, включително и страдащите от тиф и холера.

Елеонора е единствената жена, удостоена с кръст „За храброст” ІV степен, който се дава само на тези, които имат лична проява на смелост на бойното поле. Поводът за високата награда е личната й намеса за забавяне на отстъпление на действащите части под натиска на гръцката армия, което дава възможност за евакуация на 170 ранени български войници. Затова войниците я наричат – „Майко”, „Белият ангел” и с други ласкави имена.

Елеонора Българска е отново на фронта през Първата световна война, където тежко заболява. Въпреки усилията на лекарите, умира на 12 септември 1917-а в царската резиденция Евксиноград. Преживявайки много лични трагедии в трудните военни години, хиляди покрусени българи погребват царицата, като народът искрено скърби за нея.

С личния си пример и своята благотворителност тя е пример за много поколения. На всяка годишнина от нейната смърт стотици войници, които оцеляват във войните, се стичат край гроба ?.

„Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат” – оказва се, че времето и промените в политическата конюнктура не успяха да заличат спомена за нея и признателността на българския народ.