Приносът на Хю Томас в развитието на ортопедията

От 1834г. до 1891г.

Хю Оуен Томас (23 август 1834 - 6 януари 1891) е уелски хирург, който има огромен принос за развитието на ортопедията и ортопедичната хирургия. Приживе той не получава заслужено признание, но след смъртта му го обявяват за баща на британската ортопедична хирургия.

Това става благодарение на популяризирането на неговите методи от племенника му сър Робърт Джоунс по време на Първата световна война. В рамките на кампанията шината на Томас помага за ефективното лечение и възстановяване на много фронтоваци. Изобретението и неговото прилагане на фронта при сложни фрактури на бедрената кост намалява смъртността от 87% на 8 на сто.

Произход и обучение на Хю Томас

Бащата на Хю, Евънс, има интересна съдба. В своята младост след претърпяно от него корабокрушение край остров Ангълси, Уелс той е намерен от приемните си родители, чиято фамилия взима. Спасителите му го отглеждат, а Евънс научава от тях методи за лечение на счупени кости.

Макар и де не е лекар, бащата през целия си живот практикува като лечител, с което си спечелва и доста неприятности. Два пъти е съден от "доброжелатели", които го обвиняват, че няма нужната медицинска компетенция. Дипломираните лекари също му създават проблеми, като на нежелан конкурент. Веднъж дори семейният дом изгаря, вероятно при умишлен пожар. Затова бащата решава да изпрати и петте си сина да завършат медицина.

Хю Томас учи първо при чичо си Оуен Робъртс в Северен Уелс, след което следва медицина в Единбургския университет и Лондон Колидж. След завършването си специализира в Кралските колежи на хирурзите във Великобритания.

Първоначално започва лекарската си практика, заедно с баща си в Ливърпул. Поради несъвместимост в характерите, Хю се отделя и създава собствена практика в работническите квартали на града. Кабинетът е в дома му, където приема пациенти от 5-6 часа сутрин до късните часове на деня.

Хю е известен ексцентрик, темпераментен и винаги с цигара в устата. Бедните жители на града го уважават, защото всяка неделя лекува безплатно. Също като баща си и той има недоброжелатели, които говорят, че част от заможните му пациенти са попаднали при него, след като сам той ги е нападнал и им е счупил костите, за да има и платежоспособни клиенти...

Иновации в ортопедията и "Шината на Томас"

Приносът на Хю Томас в ортопедията е голям и разнообразен. При лечение на счупвания и при туберкулоза той категорично иска за пациента почивка – "непрекъсната и продължителна". За обездвижвания при фрактури Хю създава много ефикасни медицински средства. Например т. нар. "Томас Сплинт" – комбинация от шина и ремъци, използвани за обездвижването и стабилизирането при счупвания на бедрена кост и предотвратяването на възникването на инфекция.

Другите негови иновации също носят името му. "Яката на Томас" се използва за лечението на шийната част на гръбначния стълб в борбата с туберкулоза. "Томас петата" е част от детска обувка с по-висока вътрешна страна, за да се предотврати деформация на стъпалото и депресия на главата на глезенната кост.

Д-р Хю Томас има значим принос и в диагностиката. Той открива ефективен начин за тестване на откриването на деформации на тазобедрената става. Автор е и на множество научни трудове. Сред тях са:

• "Заболявания на тазобедрените, коленните и глезенните стави" (1876)
• "Преглед на миналото и настоящето лечение на заболяванията в тазобедрените, коленните и глезенните стави: С техните деформации" (1878 г.)
• "Лечението на фрактури на долната челюст" (1881)
• "Инхибиране на нервите и връзката му с медицинската практика" (1883 г.)
• "Принципи на лечението на болни стави" (1883 г.)
• "Принципите на лечението на фрактури и дислокации" (1886)
• "Нова литотомична операция" (1888)
• "Фрактури, дислокации, деформации и заболявания на долните крайници" (1890 г.)
• "Литотомия" (1890)

Хю Томас умира на 6 януари 1891 в Ливърпул. Неговата шина ("Томас Сплинт" или "Шината на Томас") е въведена на Западния фронт от племенника му Робърт Джоунс.

Изминали са 46 години от нейното изобретяване през 1870 година. Оказва се, че това медицинско средство е много ефективно, защото осигурява обездвижването на крайника, предотвратява търкането между счупените кости, прави транспортирането по-щадящо и безболезнено за ранените. До края на войната през 1918-а тази "възкръснала" иновация спасява хиляди войници.

Шината се ползва при почти всички случаи на бедрени фактури, ако не е засегната тазобедрената става, коляното или при твърде големи разкъсвания на голяма повърхност от месестата част на бедрото.