Жените в Древна Русия и техните странни и вредни практики на гримиране

От 1600г. до 1700г.

В миналото гримът също е неизменна част от живота на жените. Стремежът към красота и съвършен външен вид винаги кара дамите да търсят начини за тяхното постигане, независимо дали става въпрос за отпреди векове или за нашето съвремие.

Яркочервени бузи, бяло лице, изписани вежди, огромна тиара на главата, наречена кокошник - така познаваме руските девойки от приказките. И може би има нещо вярно в техния образ. Много чужденци, посетили Русия през 16-17 в., документират своите впечатления от външния вид на жените там. Пристрастеността им към грима ги изумява, също и използваното количество. Но по-опасното и страшното е, че разкрасителните средства, прилагани от рускините, всъщност са били вредни и отровни за здравето им.

Манията по грима

Мнозина чужденци, посетили Русия през 16-17 в., са изумени от красотата на местните жени и в същото време поразени защо я скриват под пластове грим. Шведският дипломат Ханс Мориц Айрман, който е в страната през 1669 г., споделя, че лицата на рускините са толкова хубави, че не могат да се сравняват с тези от другите нации. "Жените в Московия имат стройна фигура и красиво лице, но тяхната вродена красота е изкривена от прекомерния руж", пише Якоб Ройтенфелс. Този европеец ги описва с кръгли лица, издадени устни и изписани вежди. Той допълва, че слагането на грим е силна традиция, стигнала дотам, че ако някоя жена не иска да рисува лицето си, другите я смятат за арогантна и желаеща да се отличи, дори за дръзка, позволила си да се счита за достатъчно хубава и стилна без разкрасителни средства и украшения. Подобен случай дори е документиран от Адам Олеарий, посетил руската столица през 1630 г. Иван Черкаски е вторият човек във властта след царя, начело е на правителството. Неговата съпруга е красавица, която отказва да се гримира. Жените на другите благородници обаче започват да я обсаждат с въпросите и протестите си, да я обвиняват, че не зачита обичаите и порядките в собствената й страна, че опозорява другите жени със своето нежелание да си слага грим. В крайна сметка благородничките, с помощта на съпрузите си, надделяват над нея и успяват да я накарат да си сложи бяла боя за лице и руж.

Всичко би било в рамките на нормалното, ако яркостта на грима на рускините не се набиваше толкова на очи. Ройтенфелс споделя в своите записки: "Ружът, използван от тях, е толкова недодялан, че няма нужда да сте наблизо, за да го забележите. Те така намазват лицето си, че се виждат цветовете, налепени върху лицата им, почти на един изстрел [разстояние]; най-добре да ги сравним със съпругите на мелничарите, тъй като те изглеждат така, сякаш чували с брашно са изтупани до лицата им".

Олово, арсен, живак - съставките в грима

Московчанките от 16-17 в. избелвали лицето си с бяло олово, което се ползва още от древността. То е споменато дори от Плиний Стари, който пише как се получава - чрез въздействието на най-киселия оцет върху най-малките остъргвания от олово. Подобното на боя мазило плътно покрива кожата и лицето става изключително бледо на цвят. Но скритата опасност в този разкрасителен продукт е, че той е вреден и дори смъртоносен. Жените получават треска, гадене, стомашни болки, продължаващи със седмици, безсъние. Потърпевшите отдават симптомите на развалена храна или на зли очи, но всъщност е заради натрупването на метала в тялото.

>>> Олово и неговите съединения

В стремежа си да изглеждат привлекателни жените в Русия ядат "бял арсен" - арсенов триоксид, чието въздействие е повишено настроение, апетит, засилена работоспособност, особен и пленителен блясък в очите. Както знаем, арсенът също е силно отровен и бавно убива при натрупване в тялото.
За почернянето на своите мигли и вежди рускините от 16-17 в. ползвали смес, направена от мазнина и прах от стибнит.

Ружът, с който благородничките придават цвят на лицето си, може да е от сок на цвекло, ако живеят в по-отдалечените краища на страната на село, но в повечето случаи е направен от т.нар. цинобър, или живачен сулфид. Днес препоръките за работа с веществото включват изпарителен шкаф, очила, гумени ръкавици и противогаз, защото изпаренията му са токсични. В онези времена жените го полагат върху кожата и косата си, а живачният хлорид го добавят в кремовете за омекотяване на кожата.

Не знаейки за токсичността на живака и че редовното вдишване на парите му причинява неврална травма, рускините често прибягват до него, за да избелват зъбите си. Тъй като бялата боя на основата на олово, с която мажат лицата си, прави зъбите им да изглеждат прекалено жълти, използват процедурата с живака. Още една причина, заради която на благородничките им се налага да прилагат свойствата на отровното вещество е, че богатите жени редовно имат достъп до сладкиши и бонбони, които развалят зъбите им. Страшното настъпва 6 месеца след избелването - зъбният емайл е унищожен. За да скрият влошеното състояние на зъбите си, жените започват да ги почернят с въглищни сажди. Знае се, че тази практика за скриване на лоши зъби оцелява до 18 в. в провинцията.

Ако се приключеше дотук, добре, но има данни, че рускините от 16-17 в. смесвали сажди със спирт и капели в очите сместа, така бялото на очите го правели черно. Практиката е добре позната и в Китай и Монголия, както и изписването на веждите и полагането на бяло олово върху лицето. Предполага се, че тези разкрасителни процедури навлизат именно от монголо-татарската култура, тъй като не са открити описания за използването на такъв вид грим преди нашествието на монголите в руските княжества през 13 в. От своя страна монголо-татарските жени заимстват тези начини за разхубавяване от китайките от династия Тан (7-10 в.).

Статията е част от историята на:

• История на козметиката от древността до наши дни