Забравеният син на Алберт Айнщайн, който страда от шизофрения

Съвременниците на Алберт Айнщайн разказват, че физикът е бил не само невероятен учен, но и приятен събеседник, който обича смеха и веселието. Човек би си помислил, че животът на подобен човек трябва да е изпълнен с щастие. Уви, в личен план Бащата на атомната бомба претърпява поредица от неприятни събития. Една от най-големите болки на академика, свързана със семейството му, е психическата болест на по-малкия му син.

Преди да разкажем за трагедията, свързана с едно от децата на Айнщайн, би следвало да представим цялата история на семейството му. По този начин става ясно, че заболяването на сина на физика е само част от неприятните моменти в личния му живот.

Когато Алберт Айнщайн попада в Университета по политехника в Цюрих, бъдещият лауреат се запознава с Милева Марич. Младата девойка, която е родом от Сърбия, веднага пленява сърцето на Айнщайн, тъй като тя е не само красива, но и доста веща в областта на физиката. Двамата изграждат връзка, която не се крепи само на интимността им, но и на общи интереси. Те често обсъждат заедно теориите на Бащата на бомбата, дискутират върху тях и дори ги променят заедно.

Първият плод на любовта между Айнщайн и Марич е извънбрачната им дъщеря. Тя се появява на бял свят през 1902-ра година и носи името Лизерл. Тук идва първото нещастие в живота на физика, тъй като година по-късно първородното му дете напуска живота му завинаги. За съжаление брилянтният учен, както и съпругата му, никога не говорят какво е станало с малката Лизерл. Според някои тя е оставена в дом за сираци, а според други - почива няколко месеца след раждането.

Независимо от този факт Алберт и Милева решават да се оженят. Сватбата се състои през 1903-та година. След като жената от сръбски произход става официално съпруга на знаменития физик, тя го дарява с още две деца. Момчетата носят имената Ханс Алберт и Едуард и са родени през 1904-та и 1910-та година. Новосформираното семейство живее в Швейцария, а самият Айнщайн започва своята кариера на брилянтен учен. За съжаление щастието им не продължава дълго.

По някаква причина отношенията между академика и неговата съпруга изстиват и той започва афера със своята братовчедка Елза. Те са свързани чрез общи гени по майчина и по бащина линия, но това не спира Айнщайн да ухажва новата си изгора. В писма до нея известният физик пише, че интимните отношения между него и Милева са изчезнали, а с тях и искрата на любовта. Явно Елза също таи чувства към братовчед си, защото тяхната афера стартира още през 1912-та година и продължава до 1918-та, когато Айнщайн се развежда с първата си жена.

Естествено, вторият брак на академика е с гореспоменатата му любовница. Двамата нямат деца, но поддържат своята искра жива поне до 30-те години, когато двамата отиват в Америка и живеят заедно до смъртта на Елза през 1936-та година. В Европа Айнщайн оставя не само приноса си към физиката, но и бившата си съпруга, заедно с двете си деца.

По-големият син на лауреата също е увлечен от физиката. Макар да няма брилянтния ум на баща си, Ханс Алберт става порядъчен учен, притежаващ докторска степен в областта на техническите науки. През 1938-ма година синът на Айнщайн бяга в Америка, където създава семейство и дарява баща си с три внучета. Тук съдбата отново засяга злочестия род, тъй като две от трите деца на Ханс загиват още в детските си години. Единственият положителен аспект в отношенията между двамата мъже на науката е, че Алберт Айнщайн се сдобрява със сина си, който стои до своя баща до неговата кончина.

Другият син на лауреата още като малък е травмиран от липсата на любов между неговите родители. Може би оттам идва и интересът на Едуард към психологията. Той е много увлечен от трудовете на Фройд и има намерение да се развива именно в тази сфера. Намеренията му обаче са провалени от проявило се през пубертета психическо неразположение.

На 20 години Едуард е диагностициран с шизофрения и затворен в клиника за душевноболни. По време на престоя си в заведението той е подложен на лечение чрез електрифициране, което единствено нанася щети на мозъка на младежа. За кратък период е освободен от хоспитализация и поверен на майка си, но след смъртта й е върнат в клиниката. През целия си живот Едуард поддържа кореспонденция с баща си. От писмата се разбира, че Айнщайн наистина страда за съдбата на своето дете, но поради настъпилите в Европа политически промени не е способен да подобри живота му.

Редактор: Георги Динев