Начало История на медицината Забравеният син на Алберт Айнщайн, който страда от шизофрения

Забравеният син на Алберт Айнщайн, който страда от шизофрения

От 1910г. до 1965г.

Забравеният син на Алберт Айнщайн, който страда от шизофрения - изображение

Съвременниците на Алберт Айнщайн разказват, че физикът е бил не само невероятен учен, но и приятен събеседник, който обича смеха и веселието. Човек би си помислил, че животът на подобен човек трябва да е изпълнен с щастие. Уви, в личен план Бащата на атомната бомба претърпява поредица от неприятни събития. Една от най-големите болки на академика, свързана със семейството му, е психическата болест на по-малкия му син.

Преди да разкажем за трагедията, свързана с едно от децата на Айнщайн, би следвало да представим цялата история на семейството му. По този начин става ясно, че заболяването на сина на физика е само част от неприятните моменти в личния му живот.

Когато Алберт Айнщайн попада в Университета по политехника в Цюрих, бъдещият лауреат се запознава с Милева Марич. Младата девойка, която е родом от Сърбия, веднага пленява сърцето на Айнщайн, тъй като тя е не само красива, но и доста веща в областта на физиката. Двамата изграждат връзка, която не се крепи само на интимността им, но и на общи интереси. Те често обсъждат заедно теориите на Бащата на бомбата, дискутират върху тях и дори ги променят заедно.

Алберт и Милева

Първият плод на любовта между Айнщайн и Марич е извънбрачната им дъщеря. Тя се появява на бял свят през 1902-ра година и носи името Лизерл. Тук идва първото нещастие в живота на физика, тъй като година по-късно първородното му дете напуска живота му завинаги. За съжаление брилянтният учен, както и съпругата му, никога не говорят какво е станало с малката Лизерл. Според някои тя е оставена в дом за сираци, а според други - почива няколко месеца след раждането.

Независимо от този факт Алберт и Милева решават да се оженят. Сватбата се състои през 1903-та година. След като жената от сръбски произход става официално съпруга на знаменития физик, тя го дарява с още две деца. Момчетата носят имената Ханс Алберт и Едуард и са родени през 1904-та и 1910-та година. Новосформираното семейство живее в Швейцария, а самият Айнщайн започва своята кариера на брилянтен учен. За съжаление щастието им не продължава дълго.

По някаква причина отношенията между академика и неговата съпруга изстиват и той започва афера със своята братовчедка Елза. Те са свързани чрез общи гени по майчина и по бащина линия, но това не спира Айнщайн да ухажва новата си изгора. В писма до нея известният физик пише, че интимните отношения между него и Милева са изчезнали, а с тях и искрата на любовта. Явно Елза също таи чувства към братовчед си, защото тяхната афера стартира още през 1912-та година и продължава до 1918-та, когато Айнщайн се развежда с първата си жена.

Аберт и Елза

Естествено, вторият брак на академика е с гореспоменатата му любовница. Двамата нямат деца, но поддържат своята искра жива поне до 30-те години, когато двамата отиват в Америка и живеят заедно до смъртта на Елза през 1936-та година. В Европа Айнщайн оставя не само приноса си към физиката, но и бившата си съпруга, заедно с двете си деца.

По-големият син на лауреата също е увлечен от физиката. Макар да няма брилянтния ум на баща си, Ханс Алберт става порядъчен учен, притежаващ докторска степен в областта на техническите науки. През 1938-ма година синът на Айнщайн бяга в Америка, където създава семейство и дарява баща си с три внучета. Тук съдбата отново засяга злочестия род, тъй като две от трите деца на Ханс загиват още в детските си години. Единственият положителен аспект в отношенията между двамата мъже на науката е, че Алберт Айнщайн се сдобрява със сина си, който стои до своя баща до неговата кончина.

Другият син на лауреата още като малък е травмиран от липсата на любов между неговите родители. Може би оттам идва и интересът на Едуард към психологията. Той е много увлечен от трудовете на Фройд и има намерение да се развива именно в тази сфера. Намеренията му обаче са провалени от проявило се през пубертета психическо неразположение.

На 20 години Едуард е диагностициран с шизофрения и затворен в клиника за душевноболни. По време на престоя си в заведението той е подложен на лечение чрез електрифициране, което единствено нанася щети на мозъка на младежа. За кратък период е освободен от хоспитализация и поверен на майка си, но след смъртта й е върнат в клиниката. През целия си живот Едуард поддържа кореспонденция с баща си. От писмата се разбира, че Айнщайн наистина страда за съдбата на своето дете, но поради настъпилите в Европа политически промени не е способен да подобри живота му.

Редактор: Георги Динев

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.thevintagenews.com

Снимки: www.bambooinnovator.com

www.thevintagenews.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиПсихологияСнимкиНовиниХранене при...ИсторияЛайфстайлЛюбопитноЛеченияСоциални грижиЗдравни съветиАнкетиБотаника