Фалшива епидемия от тиф спасява живота на хиляди поляци от нацистите

Обявяването на фалшива епидемия от тиф по време на Втората световна война в окупираната от германците Полша спасява живота на множество хора. Идеята е на двама полски лекари. Д-р Евгениуш Лазовски и д-р Станислав Матулевич са инициаторите на фалшивата епидемия, която обявяват в района на Розвадов, сега квартал на град Стальова Вола, Южна Полша. Фалшивата епидемия от тиф прави възможно няколко хиляди поляци да останат в безопасност повече от две години и реално ги спасява от принудителен труд и от смърт. В основата е инжектирането на фалшива ваксина, която използва инактивирани бактерии, които не предизвикват симптоми, но дават положителен резултат за тиф. Младите лекари знаят за страха на германците от разпространението на тиф, тъй като през Първата световна война негови жертви са милиони. Този страх е обсебващ и стига дотам, че нацистите екзекутират на място евреите, за които само има подозрения, че са с тиф.

Оказва се, че огромният риск си струва. Германците поставят района под карантина, изплашени от възможността епидемията да обхване и други райони на Полша.

Д-р Лазовски и д-р Матулевич успяват със заблудата малко над две години.

Фалшивата епидемия от тиф

Възможността да бъде създадена илюзията за епидемия от тиф идва от откритието на д-р Станислав Матулевич, който установява, че кръвта на пациенти, заразена с бактерията, показва резултати, които говорят за наличието на опасното инфекциозно заболяване тиф.

Още преди началото на Втората световна война д-р Станислав Матулевич забелязва, че методът Weil-Felix, чрез който се открива инфекция от тиф, може да бъде заблуден лесно. Ако в кръвта на изследвания бъдат открити бактериите Proteus vulgaris, резултатът от теста ще бъде положителен, но пациентът ще е здрав.

Тестът Weil-Felix е разработен през 1916 г. и в основата му стои факта, че бактерията Rickettsia prowzekii реагира с антиген, получен от Proteus OX19, безвреден щам на бактерията Proteus vulgaris.

Младите лекари търсят начин да се противопоставят на нацистите, на смъртта, на бруталните убийства и на безумието на войната. Както признава десетилетия по-късно д-р Евгениуш Лазовски в книгата си „Моята лична война: мемоари на лекаря-войник 1939-1945 г.“: „Не можех да се бия с пушка, но намерих начин да уплаша германците.“

Първият тест, който прави д-р Матулевич, е на негов приятел в отпуск от трудов лагер в Германия. Мъжът споделя, че търси начин да избегне връщането си. Д-р Матулевич му поставя инжекция с бактериите и изпраща кръвна проба в немска лаборатория.

Седмица по-късно им съобщават, че пациентът е болен от епидемичен тиф. Забраняват му да се върне в лагера.

Така започват. Поставят ваксината на хората от района. Постепенно. Не казват никому. Дори на онези, които ваксинират, защото се страхуват да не се разчуе и да бъдат принудени да спрат, но и да намерят смъртта си.

Изпращат кръвните проби в лаборатория и скоро получават очакваната телеграма – тиф. Постепенно болестта достига епидемични размери и германците поставят района под карантина. Каквато е и целта на младите лекари. Никой от живеещите няма право да напуска района, което означава, че няма да бъде изпращан в трудов лагер, откъдето малцина се завръщат. Освен това нито един германец не влиза в населените места, където върлува епидемия от тиф.

Така продължава над две години. Нещата се променят, когато нацистите стават подозрителни, тъй като при епидемия от тиф нивата на смъртност са високи, а в случая с района на Розвадов и селата около него не е така. Изпращат медицински екип, който да провери ситуацията. Д-р Лазовски посреща лекарите и войниците, които ги придружават, извън града. Кани ги на обяд. Водещият лекар решава, че може да остане и да продължи с обяда и предложеното пиене. Изпраща в болницата двамата си по-млади колеги. Те взимат бързо кръвни проби от избрани от д-р Лазовски пациенти и си тръгват. Фалшивата епидемия остава неразкрита.

За д-р Лазовски и д-р Матулевич

Евгениуш Лазовски е роден през 1913 г. в семейството на Зофия и Казимеж Лазовски. Учи медицина в Медицинския факултет на Варшавския университет. Когато Втората световна война избухва, му остават само няколко последни изпита. Мобилизират го и го изпращат в болницата в Брест. Пленен е от съветската армия, която нахлува в Полша, но успява да избяга и следва период на укриване. През ноември 1939 г. полага последните си изпити, а през януари 1940-а получава дипломата си за лекар.

Няколко месеца по-късно е въдворен в германски лагер за военнопленници, от който отново успява да избяга. Заминава за Стальова Вола със съпругата си и двамата започват работа за Червения кръст. В този период заедно с колегата си д-р Станислав Матулевич обявяват фалшивата епидемия от тиф, за да спасят живота на много поляци.

През юли 1944 г. го предупреждават, че ще бъде екзекутиран, защото Гестапо има данни, че помага на ранени партизани. Следва поредното бягство на д-р Лазовски – този път във Варшава. През 1945 г. започва работа в Института „Майка и дете“ и в клиниката на Медицинската академия във Варшава. През 1958 г. получава стипендия от Фондация „Рокфелер“ и заминава за САЩ. Става професор по педиатрия в Университета на Илинойс в Чикаго. Автор е на повече от сто научни статии. Шест години преди да почине (2006-а) през 2000 г. д-р Лазовски посещава родната Полша. Това е и единственото му посещение там след 1958 г.

Д-р Станислав Матулевич е роден във Воронеж през 1914 г. Учи медицина в Университета „Йожеф Пилсудски“ във Варшава, приет е и в професионалното училище за санитари-кадети. Като кадет участва в отбранителните боеве през септември 1939 г. Завършва медицинското си образование през 1940 г. През октомври същата година получава разрешение от германския ръководител на Варшавската медицинска камара да започне работа като лекар в областта на контрола на епидемичните заболявания. След няколко стажа получава разрешение да практикува през януари 1941 г. Открива лекарска практика в Збиднюв.

Д-р Матулевич обича да изследва задълбочено и го прави още през студентските си години. Така открива, че тестът за откриване на тиф може да се превърне в начин за спасение. И започва заедно с д-р Лазовски изключително рискованата, приеманата дори за невъзможна и налудна, но и хуманна работа, посветена на спасението на поляците в района на Стальова Вола.

След края на войната д-р Станислав Матулевич работи в Гданск, след това заминава в Университета в Увен, Белгия. През 1963-а вече е в Африка. Става професор по радиология в Националния университет в Киншаса в Заир (сега Демократична република Конго). В края на 90-те години на миналия век и след почти три десетилетия работа в Африка проф. Матулевич се завръща в Полша, където умира на 1 септември 2002 г.

Легендата за спасените 8 000 евреи

„Полски лекари спасяват 8000 евреи“ е заглавие, което и днес се среща под множество статии на различни езици. Истината в него се отнася само до двамата лекари, които наистина спасяват хиляди хора от нацистите, но не и до това, че става дума за евреи. Истината за проявения героизъм на младите лекари, но и за фалшивата новина, че хилядите спасени са евреи, показва журналистката Барбара Нечек. Родена в Австрия, родителите й са поляци, на 20 години заминава да учи във Франция, където живее и до днес.

Гордее се с това, че баба й по бащина линия, която тя не познава, крие повече от година еврейка и така я спасява. Във Франция младата Барбара чува как определят поляците като яростни антисемити. „Какво да кажем за онези поляци, които подобна на баба ми рискуват собствения и на семействата си живот, за да спасят евреи“, пита журналистката.

През 2015 г. продуцентката Софи Жано показва на Барбара Нечек статия в уебсайта на Figaro, озаглавена „Полско село, спасено от нацистите чрез фалшива епидемия“, в която се разказва как лекарите д-р Евгениуш Лазовски и д-р Станислав Матулевич спасяват живота на 8000 еврейски деца, жени и мъже по време на Втората световна война.

„Историята беше невероятна! 8000 спасени евреи – шест пъти повече от тези на известния Оскар Шиндлер! Помислих си, че съм намерила своята история и ще направя филм, който ще промени начина, по който света приема Полша и репутацията й на антисемитска страна“, разказва журналистката.

Барбара Нечек открива огромно количество статии на полски, френски, английски, италиански и испански, които разказват историята за спасените евреи. За нея пише и в уебсайта на Еврейската виртуална библиотека. В основата на всички тях е статия от 2001 г. в Chicago Sun-Times. Разследването на журналистката обаче започва с разговор с Историческия музей в Стальова Вола, организирал изложба за двамата лекари. Това, което казва уредничката Анета Гаранти, е - не съществуват убедителни доказателства, че са спасени 8000 евреи. От музея провеждат множество проучвания, но не откриват свидетели.

Барбара Нечек се запознава с множество документи и с написаната през 1993 г. автобиография на д-р Евгениуш Лазовски. От нея научава непримиримостта на младия лекар към антисемитизма, за това, че той лекува тайно еврейските си съседи, въпреки категоричната забрана на нацистите. Разбира още, че едва през 1977 г. двамата лекари публикуват статия в научното списание на Американското дружество по микробиология за измислената от тях епидемия. И пак от книгата става ясно, че фалшивата епидемия няма как да спаси евреите. Причината е, че евреите с тиф биват екзекутирани незабавно, а германците представят тифа като типично еврейска болест.

Картината се допълва, когато журналистката отива на място в Стальова Вола. Историкът от Регионалния музей Марек Виятрович разказва, че в този район няма толкова много евреи, а повечето от тях са арестувана и депортирани в концентрационните лагери още през лятото на 1942 г. Музеят никога не говори за спасяването на 8000 евреи, а разказва истинската история.

Логичният въпрос, който Барбара си задава, е, как се появява легендата за спасените 8000 евреи, но и защо се повтаря, а никой не се прави труда да я провери.

Стига до отговорите, след като разговаря с американския журналист Арт Голаб, автора на статията „Шиндлер от Чикаго“, публикувана на 31 август 2001 г. на първа страница. Арт Голаб обяснява, че цялата информация за статията събира от д-р Лазовски. Признава, че нито говори полски, нито има някакви контакти в Полша, така че не успява да намери доказателства. Журналистът признава, че заглавието е доста преувеличено, но обвинява затова главния редактор и търговската политика на вестника. Ето какво казва още той пред Барбара Нечек: „Историята нямаше да заинтересува никого, ако бяха спасени само поляци. Щеше да бъде публикувана, но никога на първа страница.“

Нечек се среща и с Алиса Паркем от Чикаго, която през 2001 г. е студентка по история. Впечатлена от историята във вестника решава магистърската й дисертация да е посветена на стореното от младите лекари в Полша. Среща се с д-р Лазовски, който казва, че никога не е бил героят, показан на страниците на вестника. „Беше искрено смутен и ядосан, че е представен като Шиндлер на Чикаго. Не каза, че е спасил евреи, напротив, с тези методи той не би могъл да им помогне“, казва Алиса Паркем. Младата жена разговаря с автора и редактора, които признават грешката си, но отказват да коригират историята. Причината – статията е твърде хубава и се продава добре.

Барбара се запознава и с дъщерята на д-р Лазовски Александра. Дамата разказва, че след публикацията телефонът не спира да звъни. Баща й се наслаждава на всяка минута от новооткритата си слава. Александра казва още, че той с готовност е приел тази легенда. „Статията му позволи да осъществи мечтата си и да стане известен на 88 години, дори и отчасти по неверни причини“ обяснява дъщерята.

Тази невероятна легенда продължава да интригува и вдъхновява всички, които я откриват. През 2018-а театрална трупа в Париж представя пиесата „Лудите жаби“, посветена на двамата полски лекари. И в нея се говори за спасяването на евреи като се подчертава, че в основата на пиесата са истински събития.

През 2020-а с Барбара Нечек се свързват от немския седмичник Der Spiegel. Статията, посветена на д-р Лазовски, разказва истинската история на човека, спасил поляци чрез изобретателен и смел акт на съпротива.

През 2024 г. Общинската библиотека в Стальова Вола организира среща с дъщерята на д-р Станислав Матулевич – Барбара Матулевич-Бержериу, която живее във Франция. Срещата е не само емоционална, но и важна, защото за д-р Матулевич не се говори много. Макар че именно той разработва метода, който позволява симулирането на епидемия от тиф, името което се споменава постоянно, е това на колегата му Евгениуш Лазовски. Общинската библиотека подготвя биографията на д-р Станислав Матулевич, която ще бъде част от том V на Регионалния биографичен речник.