Забравени медицински приложения на лавандулата в древния свят, доказани чрез изследвания от началото на 21 век

От 2001г.

Древните гърци наричали лавандулата с името "Nardus", по името на град в Сирия, наречен "Naarda", където лавандулата често била продавана като ценна билка. Много хора често наричали растението "Nard". Дори 3000 години след като гробницата на фараона Тутанкамон е била запечатана, лавандулата, открита в погребалната камера през 1922 година, все още е запазила част от нежното си ухание.

Друг любопитен факт за билката с лилавите цветчета е, че в древен Рим по времето на учения Плиний Стари лавандулата се е продавала по 100 римски денари. Тази сума се равнявала на около 5 килограма хляб или 10 литра евтино вино. Римляните също имали свое утвърдено име за лавандула – "Asarum". По същество, това е била диворастящата форма на лавандулата (на английски "wild spikenard"). Именно древноримското наименование на билката провокирало популярно суеверие, че тя привличала усойници на местата, където расте, а хората постепенно започнали да вярват, че трябва да се отнасят към употребата й с повишено внимание.

В миналото лавандулата е успяла да си спечели репутация на растение, доказало приложението си за медицински цели. Най-голямо приложение билката намерила като антисептик, като антибактериално, противогъбично, противовъзпалително, и антидепресантно средство.

Като "лекарство" за перорален прием лавандулата се оказала доста ефективна за множество проблеми като стрес, тревожност, изтощение, раздразнителност, главоболие, мигрена, безсъние, депресия, простуди, лошо храносмилане, метеоризъм, разстроен стомах, черен дроб и жлъчния мехур, нервност, загуба на апетит, средство срещу алопеция.

Един от най-емблематичните трудове, посветен на билките и медицинското им приложение (в това число и лавандулата), е написан през далечната 1597 година от английския натуралист, ботаник и бръсноар-хирург Джон Джерард. Освен че е бил съветник на кралица Елизабет, англичанинът е написал ценна и значима информация за медицинското приложение на билките. Той кръстил труда си "The Herball or Generall Historie of Plantes".

Благодарение на информацията на емблематични писмени творби като тази на Джерард, медицинските историци имат възможност да разполагат с важни факти и знания относно методите за лечение в миналото. Нещо още по-съществено – те могат на практика да сравнят (чрез медицински изследвания) дали употребата на билките при определени медицински състояния има резон, или не. Лавандулата не прави изключение.

Изследване, публикувано в списание през 2001 година "Journal of Medical Microbiology", е установило, че лавандуловото масло е ефективно в борбата срещу разпространението на резистентни гъбични инфекции. След това изследване лавандуловото масло е тествано от учени, работещи в университета в Коимбра в Португалия срещу редица патогенни гъби.

Изследователите открили, че маслото е смъртоносно за цяла гама от кожно-патогенни гъбични щамове. Професор Салгиеро открила, че маслото от растението унищожава директно клетъчните мембрани на гъбичните клетки. Изследователката доказала, че маслото от билката има широк спектър на противогъбична активност и е много мощно. Изследването, което тя е ръководила, се оказало отлична отправна точка за развитието на нови клинични употреби на лавандуловото масло срещу гъбичните инфекции. Трябвало да се проведат единствено нови клинични проучвания,  оценяващи как действа ароматният агент в ин-витро и ин-виво условия.

Билката се оказала ефективна при лечение на алопеция ареата, състояние, при което косата окапва в определени зони или във всички области на тялото. Има доказателства, че лавандула може да насърчи растежа на косата с до 44% след 7-месечно лечение.

Екип от изследователи в университета "Isfahan University of Medical Sciences" в Иран е провел проучване, за да се определи дали ароматерапията с етерично масло от "Lavandula Angustifolia" след тонзилектомия (оперативно премахване на сливиците).

В проучването били включени 48 деца на възраст от 6 до 12 години. Били разделени на случаен принцип в групи от по 24 деца. На първата група малчугани давали ацетаминофен като обезболяващо в комбинация с лавандулова ароматерапия. Децата от другата група получавали само ацетаминофен (парацетамол).
Състоянието на всички деца било наблюдавано в продължение на три дни след операцията, проследявало се колко често те получавали парацетамол за успокояване на болката. Проследявал се и интензитетът й.
Изследователите отчели резултатите си в изданието на „International Journal of Pediatric Otorhinolaryngology”. Децата, получавали ацетаминофен и лавандула, ползвали много по-малко ацетаминофен, отколкото малчуганите в другата група. Въпреки това, не е имало значителна разлика в това колко често малчуганите се будили през нощта.

Емоционални симптоми, свързани с предменструалния синдром

Изследователите от университета "Shitennoji University", университета "Kyoto University" и центъра "Center for Advanced Reproductive Endocrinology and Infertility" в Япония, провели съвместно проучване, за да определят дали с помощта на ароматерапевтично лечение с лавандула от вида (Lavandula Angustifolia) може да се постигне облекчаване на предменструалните емоционални симптоми. В него участвали 17 жени, на средна възраст от 20,6 години, които проявявали леки до умерени предменструални симптоми.

Участничките описвали симптомите си по време на менструален цикъл, в който не се третирали чрез ароматерапия, а при следващия си цикъл са вдишвали ароматните пари на етеричното масло от лавандула.

Изследователите заключават, че „проучването показва, че ароматерапията с лавандула има потенциална терапевтична стойност и може да облекчи емоционалните симптоми на предменструалния синдром."

Въпреки доказаните във времето качества на ароматното целебно растение с лилави цветчета, учените, работещи в американския институт по здравеопазване (NIH), предупреждават хората да бъдат внимателни, когато комбинират лавандула със медикаменти, съдържащи:

Барбитурати - лавандулата може да увеличи седативния ефект на тези лекарства и да накара пациентите да се чувстват много сънливи;

Бензодиазепини – смесването им лавандула с отново седативния ефект на лекарствата;

Хлоралхидрат - лавандула увеличава ефектите на хлоралхидрата, причинявайки екстремна сънливост;

Статията е част от историята на:

• История на лавандулата в медицинската наука