Заедно в живота и в науката: Карл и Гърти Кори и приносът им в развитието на медицината през 20 век

От 1914г.

В блестящо сътрудничество помежду си, през 20-ти век учените Карл и Гърти Кори изучили в дълбочина разграждането на въглехидратите в организма и усъвършенствали разбирането за това как човешкото тяло произвежда и съхранява енергия. Както се досещате, откритията им се оказали особено полезни в разработката на нови методи за третиране на коварното заболяване диабет. Не е случайно, че през 1947 година съпрузите си поделили Нобелова награда за медицина или физиология. 

Няма две менения по въпроса, че Карл Кори и Гърти Радниц /по майчина линия/, имали много общо помежду си. И двамата били родени през далечната 1896 година; и тя, и той произлизали от семейства, които по произход били австрийски, но които, от поколения наред, живеели в Прага. А когато по-късно се срещнали в първи курс в медицинското училище, двамата открили, че имат и други общи неща: любовта към научните проучвания и ентусиазма да изкачват върхове. Бъдещите партньори в живота и в работата се срещнали за пръв път през 1914 година – в началото на Първата световна война, когато и двамата били приети да учат медицина в университета "Карл Фердинанд" в Прага. Карл описвал Гърти като "млада жена, която имаше чар, жизненост, чувство за хумор, любов към природата – качества, които веднага ме привлякоха. Последва много приятен етап, по време на който ние планирахме и учехме заедно, организирахме си екскурзии в провинцията или ходехме на ски експедиции". През първата година медицинските студенти изучавали неорганична и органична химия, физика и биология, а през втората - биохимия, физиология и фармакология.

Тази, на пръв поглед - идилична, история приключила почти за един миг, когато през 1916-та, по време на Първата световна война, Карл бил призован от австрийската армия да изпълни военния си дълг. Подобно на други млади мъже, служили в големия военен конфликт, случилото се на фронта неименуемо оказало дълбоко влияние върху целия му мироглед и той се върнал от там променен. В допълнение, медикът получил възможността да се убеди, че голяма част от представителите на медицинската гилдия не могат да се справят със заразните заболявания, които избухнали като следствие от военните действия, бедността и влошените условия на живот.

След войната Карл и Гърти отново се събрали. През 1920 година те получили медицинските си дипломи и публикували първия си съвместен научен труд. През същата година младата двойка сключила брак във Виена, където двамата карали допълнителна специализация след докторантурата си. Карл разпределял времето си между Клиниката по вътрешни болести и Института по фармакология /и двете институции, намиращи се във Виенския университет/. За разлика от други свои колеги, той имал възможността да провежда проучвания – абсолютна рядкост в икономически изтощената следвоенна Европа. Любопитна подробност била, че баща му му изпращал доставки от жаби, а Кори използвал земноводните, за да прави проучвания с тях върху т. нар. блуждаещ нерв. Междувременно, съпругата му се изявявала в детската болница "Karolinen Kinderspita", където тя провеждала собствено проучване върху регулацията на температурата преди и след лечение на щитовидната жлеза. Гърти публикувала и няколко научни статии и по темата за заболяванията на кръвта.

Години по-късно, Карл Кори написал в писмо, че "животът във Виена имал своите ползи", но в действителност, за семейството му, той се отличил с повече лишения. Не е случайно, че по време на престоя си там съпругата му развила ксерофталмия – симптом, който се характеризира с дефицит на витамин А в организма. Докторката се излекувала едва когато се прибрала в Прага и когато започнала да се храни по-здравословно.

Нелесният живот на Стария континент, както и фактът, че, заради еврейския си произход, Гърти срещала трудности да заеме висока академична длъжност, научният "дует" решил да потърси евентуална възможност за реализация в САЩ. През 1921 година Карл бил поканен на интервю за престижна позиция в щатския институт по изучаване на злокачествените заболявания в Бъфало, Ню Йорк. Но след като не получил обратна връзка за представянето си, вместо отвъд Океана, заминал да се изявява в австрийския град Грац, във фармакологичния факултет на тамошния университет. Гърти останала във виенската детска болница, но много скоро двамата щели да започнат да си партнират активно в професионалното поприще твърде скоро. В Грац ученият работил заедно с Ото Лоуи – човекът, открил, че т.нар. невротрансмитер ацетилхолин е "виновен" за стимулацията на сърцето, осъществявана от блуждаещия нерв.

Точно в този момент от кариерата си Кори решил да проучва чревната абсорбция и разграждането на въглехидратите в животинския организъм. Гърти също се интересувала от метаболитните процеси на захарите в тялото, тъй като, разболявайки се от диабет, баща й я помолил да открие лек.

Въпреки широкото поле за изява в Грац, Карл считал научната атмосфера в университета там за незадоволителна. Затова, когато най-накрая получили мечтаната професионална оферта от Бъфало, съпрузите заминали за САЩ. Както се досещате, сериозното им и най-продуктивно сътрудничество тепръва предстояли.

>>> Към втора част