Начало История на медицината Зловещи човешки експерименти, извършени без съгласието на пациенти през 20 век

Зловещи човешки експерименти, извършени без съгласието на пациенти през 20 век

От 1943г.

Зловещи човешки експерименти, извършени без съгласието на пациенти през 20 век - изображение

Определено може да твърдим, че научното познание не е достигнато лесно и безплатно до света. Напротив, науката е трудна, а наистина добрата наука, изисква отдаденост и упорита работа. Единствено така могат да се контролират всички променливи и да се управляват безбрежните количества данни. Медицинската наука, от своя страна, изисква още повече. При нея, трябва да бъдат взети сложни предпазни мерки, не само за да се гарантира точността на данните, но и да бъдат защитени тестовите й субекти.

В крайна сметка, хората имат права, те са равни. Крайно неетично е те да бъдат подлагани на действието на тестови лекарства против волята им или да бъдат тровени без изричното им съгласие при тестването на определена теория. Тези ограничения правят медицинските изследвания една от най-трудните и спорни области, в която трябва да се работи, тъй като повечето експерименти следва първо да се провеждат върху животни, а констатациите направени по опитен път невинаги могат да бъдат приложими и валидни за човечеството.

С течение на годините, обаче, някои американски медицински изследователи умишлено са нарушили правилата, за да получат вътрешна информация за научните познания. Обикновено това е с ужасяваща цена за участващите невинни хора. Резултатите от тези човешки експерименти са наистина жестоки.

На фона на това, например, логичен е фактът, че след ужасите от Първата световна война химическите оръжия не са използвани повторно през Втората световна война. Американските военни власти в началото на Втората световна война, за съжаление, няма как да знаят това със сигурност. Така до 1943 г. властват страховете (които вероятно не са неоснователни) сред английските и американските лидери, че Германия може би ще прибегне до употребата на химическото оръжие, когато "посоката" на вятъра се обърне.

Именно в този страх е вкоренена голяма част от причината, поради която армията на САЩ, започва да използва своите собствени войници за извършването на опасни експерименти с хора. Американците искат да се тестват ефектите от бойното отровно вещество иприт (наричан и горчичен газ, който има кожно-обривно действие) върху клинично здрави млади мъже.

Разбира се, никой с нормален разсъдък не би се включил доброволно в изпитване на горчичния газ. На практика "газът" всъщност представлява лепкава, мазна смола, която причинява химически изгаряния на откритата кожа и неконтролируемо кървене в белите дробове, когато се вдиша. Това вероятно е и причината армията на САЩ да не иска писменото съгласие на войниците, които е обгазила в Панама през 1942 г.

Целта на този тест е да се определи до каква степен газът иприт ще действа в тропически условия, каквито например, са тези на островите, където на американските войници скоро ще им се наложи да се сражават от Тихия океан. Може би около 1200 американски новобранци са тествани на малки групи в продължение на няколко седмици. Казано им е да влязат голи до кръста в дървени стаи, построени в няколко военни бази. След като попаднат в изолираните стаи, войниците биват обгазени от химическия агент.

Оказва се (по жесток, нечовешки и мъчителен начин), че ипритът работи много добре в тропическата жега. Според оцелял, всички мъже започнали да се гърчат и да крещят от болка, докато химическото вещество изгоря кожата им. Някои ударят по стените и искат да бъдат пуснати, макар че знаят, че вратите са заключени и биват отворени едва, когато изтече времето.

Макар мъжете да са лекувани непосредствено след експериментите, те са заплашвани с военен съд и затвор, ако някога разкрият какво точно се е случило с тях. Под тази заплаха попадат и армейските лекари. Армията не им вярва особено, при все че медиците са положили Хипократова клетва.

Когато историята най-накрая се "раздухва" през 1993 г., безвъзвратно са изтекли повече от 50 години след тестовете. Малцината оцелели могат единствено финансово обезщетени, нищо повече. Пентагонът все още официално търси "оцелели", но е пределно ясно, че най-младите от тези войници към днешна дата са на около 93-годишни.

Болестите традиционно са сред по-явните заплахи за войниците, отколкото всяко едно оръжие на врага. Американските военни (по време на Втората световна война) не правят изключение. До 1945 г. стотици хиляди мъже са били засегнати от особено неудобен тип болести: венерическите.

След войната правителствени учени, заедно с изследователите от "Джон Хопкинс", Фондация "Рокфелер" и един от праотците на фармацевтичния гигант "Бристол-Майерс Скюб", изучават разпространението и ефектите на сифилиса и гонореята. За съжаление те избират нелегални тестови "субекти" от Латинска Америка за своите човешки експерименти, някои от които по това време, са деца.

Малко се знае за гватемалското изследване на венерическите заболявания, тъй като почти всички правителствени документи са били унищожени няколко години след приключването на програмата през 1956 г. Според малкото, което знаем обаче е, че проектът започва с умишленото заразяване на гватемалци от заразени проститутки. Когато болестта не се разпространява достатъчно бързо чрез инфектираните жени, лекарите от проекта си сътрудничат с местни медици и инокулират пациенти с тинктури от заразен материал или чрез директни инжекции, поставяни в гръбначния стълб.

Децата, навършили осем години, биват снимани, а след това: тяхното здраве е щателно проследено. Някои пациенти са получили пеницилин, за който вече е известно, че е ефективен при лечението на двата вида полово предавани инфекции, но други са оставени без лечение, за да се изследват прогресията и увреждането, причинени от болестите.

Макар че мнозина знаят, че проектът "Манхатън" е програма, която в крайна сметка, е "дала" на света първата атомна бомба, малцина са учените които са наясно, че проектът се стреми и да тества ефектите от радиацията върху човешките същества.

Някои от тези изследвания са извършени случайно, тъй като когато ученият по проекта - Хари Даглиан - задейства внезапното освобождаване на радиация от плутонийното ядро, върху което работи (излага себе си на действието на смъртоносна доза гама лъчи, които го убиват мъчително в продължение на 25 ужасяващи дни). През цялото време, когато Даглиан умира в болницата, физикът бива наблюдаван (скришом) от медицински изследователи, част от проекта, за да се отбележи прогресията в състоянието му, която довежда до смъртта му.

Това, което предприема физикът преди смъртта си, може и да е малко глупаво, но решението, все пак е негово – Даглиан продължава да се излага на вредното облъчване, нарушавайки всички стандарти за безопасност, а наблюденията на учения определено не правят състоянието му по-лошо от това, което вече е на лице. Други хора нямат щастието да могат да направят избора на физика. Те просто не са наясно.

Още през 1943 г. служителите по проекта започват да подозират, че някои физически заболявания и състояния на работниците са свързани с тяхната работа. В случая на една работничка, която страда от бъбречна недостатъчност, са съхранени любопитни документи. В тях екипът обсъжда дали да не я предупреди за потенциалната причина: хронична експозиция на радиоактивен полоний. Взето е (подлото) решение да се прикрият фактите и да не й бъде казано нищо.

По-късно, със знанието и помощта на университетите в Чикаго, в Калифорния и във военната болница в Оук Ридж, Тенеси, клинично здрави хора са облъчени с полоний и други радиоактивни елементи, за да се проучи ефектът им върху тялото.

Учени, които са част от проекта доставят радиоактивна почва в щайга до медицинското училище на Университета в Рочестър, след което я закарват до съседно поле с люцерна. Почвата е добре разпръсната, за да се проучи как се разпространява радиацията в околната среда и се разработват изисквания за защита на студентите в съседните сгради.

В крайна сметка стотици хора, включително 57 деца с умствена изостаналост в Масачузетс и над 100 възрастни с увреждания в Чикаго, бяха хранени или инжектирани с плутоний, за който става ясно, че е едно от най-опасните вещества за човешкото здраве.

От 1951 г. до началото на 70-те години на 20 век, проектът Манхатън, по-късно преименуван на Комисия по атомната енергия, събира данни за експозицията и проследява съдбите (повечето от тях наистина драматични) на несъзнателните тестови субекти. Много от документите по това изследване все още са класифицирани и следователно не са достъпни за потенциалните ищци на съдебни дела.

Идеята, изглежда се стреми към това от този свят да си отидат и последните хора, участвали в тестовете, преди информацията да бъде огласена. Предвид естеството на изследванията, може да не е нужно чак толкова дълго време.

Изследванията в Гватемала, споменати по-горе не са прецедент в медицинската история. Само 20 години след 1945 г се провежда друго изследване върху хора, заразени със сифилис – това е "Проучването Тъскиджи".

Изследването "Тъскиджи" започва като една възхитителна идея: да се изследват и лекуват венерическите заболявания, особено сифилисът, които се проявява с честота около 35% сред цветнокожите американски мъже по онова време. Одобрението му става факт през 1929 г., а първоначалното изследване беше високо етично и е видимо, че пациентите са лекувани с най-доброто за времето си, но все още не много съвършено лекарство.

Нещата стават съвсем други през 1932 г., когато парите за проекта свършват, а някои от участниците се оттеглят. Управителите, които са част от програмата, успяват да я продължат, търсейки частни изследователски стипендии. Това прави доста ценни участниците в тези човешки експерименти. Все пак, те са потенциален източник на печалба - стига да са били болни, разбира се.

Когато сулфонамидните антибиотици са въведени през 30-те години на миналия век, а след това и пеницилинът през 1945 г., науката най-накрая разполага с лек за сифилиса. Това обаче означава почти сигурното спиране на изследването, поради което изследователите лъжат участниците и им казват, че те биват лекувани (на практика те са просто изучавани, за да стане ясно колко време трябва на човек да загуби разсъдъка си и да загине).

През 1940 г. група изследователи се намесва, за да предотврати лечението на пациенти като част от правителствена кампания за общественото здравеопазване в САЩ. По-късно участниците в проучването са отклонени от правителствените "центрове за бързо лечение", създадени специално за чернокожите мъже на юг, които страдат от сифилис. Човешките експерименти завършват през 1972 г. В крайна сметка Конгресът гласува изплащането на обезщетение на оцелелите, като последният от тях е починал през 2004 г.

Още през 1942 г. хората, част от  структурата на "War Department", чиято работа е да бъдат мнителни по отношение на сигурността на САЩ, са притеснени от това колко широко открити и уязвими са щатите. По тяхна препоръка президентът Рузвелт създава първото Бюро за биологична война (Вiological warfare bureau). Неговата задача е официално да проучи уязвимостта на страната и да разработи подходящ отговор, ако Япония, Германия или Съветският съюз някога реши да атакува щатите с микроби.

За съжаление, методът на Бюрото за "оценка на уязвимостта" се състои главно в необявени атаки над населението на САЩ. Изпробват се усещанията на хората и уязвимостта им спрямо американския биологичен арсенал. В продължение на 20 години, от 1949 до 1969 г., служители, работещи в Министерството на отбраната, многократно обгазяват цели градове в Америка с химикали, бактерии и гъбични спори, за които са сигурни, че ще бъдат най-безобидни.

Един от най-ранните (от повече от 200) теста е извършен през септември 1950 г., когато кораб на флота на САЩ в близост до Сан Франциско издига своя противопожарен маркуч и разпръсква тонове бактерии в мъглата, която се движи над града.

По-късно правителствени служители се проверяват местните болници, за да видят колко хора са заразени. Оказа се, че са хиляди, а в резултат на експериментите един от жителите на Сан Франциско губи живота си, но човешките експерименти продължават.

Ако можем да обобщим, то ще кажем, че човечеството не бива да допуска никога повече подобни експерименти с хора, а историята на медицината може да помогне, напомняйки за ужаса и огромния брой животи, жертвани напразно.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.//all-that-is-interesting.com/human-experiments/6

Снимки: www./www.boslevha.com;www.pinterest.com; www.warriorgirl3.wordpress.com; www.philosophyofscienceportal.blogspot.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ИсторияСнимкиНовиниБотаникаАлтернативна медицинаХранене при...ЛюбопитноЛеченияМедицински изследванияКлинични пътеки