Ролята на Юлиус Вагнер-Яурег в борбата с психичните разстройства

От 1887г.

Юлиус Вагнер-Яурег бил уважаван австрийски лекар, който през 80-те години на 19-ти век забелязал нещо крайно любопитно. По време на свое проучване от 1887г. Яурег установил, че наблюдаваните от него пациенти с психични заболявания демонстрират, странно или не, сериозно подобрение след като са преболедували от коремен тиф, еризипел или туберкулозна инфекция.

Впечатлен от очебийното съвпадение, специалистът предположил, че именно повишената телесна температура и изпадането в безсъзнание, съпровождащи гореспоменатите заболявания, вероятно са изиграли благоприятно влияние върху психичното състояние на индивидите. Естествено, че за да провери тезата си, австриецът веднага стартирал серия от проучвания. Нарочно предизвиквайки някоя от изброените инфекции в свои пациенти (чрез инжектиране на патогенните организми, които ги причиняват), медикът целял едно и също нещо: да "счупи термометрите", а с тях – и психичните окови, метафорично казано.  

Време за експерименти

Както става понякога в науката, началото било доста обезкуражаващо. Но Яурег въобще не възнамерявал да се отказва. Макар и по-късно, успехът дошъл, когато експертът започнал да лекува чрез своите нови методи пациенти с пареза – тежко състояние, развиващо се при напреднал стадий на невросифилис.  

В разглеждания период, парезата си била спечелила репутацията на непредвидимо заболяване и в повечето от случаите – с фатален край. Не е случайно, че приютите за душевно болни били пълни с хора, заболели от въпросния здравословен проблем. На практика, тогава все още адекватно лечение на самия сифилис не съществувало.

Всъщност, успехът на австриеца бил вдъхновен и дошъл като логично следствие от няколко важни медицински открития в областта на микробиологията, които ще си позволим да ви припомним набързо.

През 1895г. Роналд Рос открил, че маларията се причинява от паразит, пренасян от специален вид малки комарчета – Anopheles. През 1905г. пък бил разобличен патогенният агент, виновен за сифилиса – така коварната бактерия Treponema pallidum ("Бледа спирохета"). През същата година Карл Ландщайнер доказал, че високата температура наистина има потенциал да унищожава спирохетите. Една година по-късно, Васерман разработил тест за сифилис, който тест позволил инфекцията да бъде "засичана" дори и в ранен стадий. През 1909г., след 605 неуспешни опита да третира болни чрез химиотерапия, при 606-тия Пол Ерлих постигнал небивал успех със салварзана, който препарат се превърнал в първата субстанция от този род, предназначена да се използва в борбата срещу микробите. За финал: през 1913-та най-накрая станало ясно, че парезата действително представлява инфекция на централната нервна система, причинена от сифилис. Впрочем, именно тогава за пръв път в медицинската история било доказано, че подобен род ментално нарушение може да е резултат от специфично биологично изменение в мозъка.  

Казано накратко, всички тези събития проправили път пред научните търсения и на Юлиус Вагнер-Яурег. През юли 1917г., с цел повишаване на телесната температура, той инжектирал малариен паразит (чрез проба, взета от заразен войник) в кръвта на девет пациента, болни от пареза.

В резултат, четирима от тях се възстановили напълно, а при двама се наблюдавало значително подобрение. Положителното развитие на ситуацията дала самочувствие на австриеца да продължи с експериментите. В новите проучвания били въвлечени 275 болни от сифилис, с повишен риск от пареза. Първоначално, лекарят изследвал кръвта им, както и гръбначномозъчната им течност с теста на Васерман, след това ги заразил с малария, която процедура била бързо последвана от терапия с хинин (за да се овладее маларията), редувана с инжекции с неосалварзан, с цел пречистване на кръвта от спирохетите.

Цялата тази маларийна тепрапия завършила изключително добре – 83% от пациентите били предпазени напълно от това да развият пареза. Заради това свое постижение, през 1927г., медикът бил награден с Нобелова награда за медицина.

В наши дни, парезата е много рядко усложнение при сифилис, а лечението на Яурег постепенно било заменено от употребата на антибиотици.